– Липсва ти Рим.
Беше се облегнала на лакът, късаше едри, напращели от сок гроздови зърна и ги ядеше с явна наслада. Какво да ѝ отговори? Щеше да му се присмее, като започне да ѝ обяснява за правите павирани улици, величествените сгради с мраморни колонади, фонтаните и реда. Наоколо всичко беш
Марина и Стела не помнеха от кога се познават. Бяха родени в една и съща година в един и същи блок в семейства поддържащи топли приятелски отношения. На практика се познаваха от зачеването им. След завършването на гимназията и двете бяха приети в Технически университет София, специалност моден дизай
В ресторанта на отела Бай Тасю и Байовица Цура се настаниха на маса в десния ъгъл, но преди това Байо хубаво обиколи около сички маси, за да провери гледката към гьола. Беше си наумил следващото думкане да е там. Пътьом, ей така за спорта или по навик се отърка в едно младо дупе, на идна жена, дето
– Амадок ти се възхищава. Само ако го чуеш как приказва за борбата ви в колесницата, всеки път добавя нов детайл. Кълна се в Залмоксис, следващия път в разказа му ще има харпии, които са ви грабнали с все конете и са ви понесли във въздуха! – Евридика се засмя звънко, но тонът и веднага стана сериоз
Бай Тасю (Атанас) не биваше толко дърт, а работеше бригадир във ВеиКа-то у Вълчи дол и даваше работа на мангалите. Че ония му викаха “Бай Тасю”. Байовица Цура (Цветанка) беше засукана, от съседно село, ама не обичаше сикиша. Сигур щото до оргазъм не беше стигала. Тя от Вълчи дол по-далеко не беше од
От малък мечтая да ме задави голям мъжествен кур. Беше тъмно, нощна София. Той ме заговори искайки огънче. Тъкмо запалих цигарата му, когато ме хвана за кура и го размачка. Възбудих се. Усетих удоболствие по цялото тяло. Мъжкарят вкара ръка под тениската ми и започна да извива зърната ми - сладка бо
– Не мислите, че ще Ви отровя, нали? — извитите и вежди се надигнаха насмешливо. – Ако иска, можех да Ви убия докато спите.
Гай Аврелий кисело кимна и като подуши още веднъж течността в чашата я надигна. Вкусът на напитката беше тръпчив и много свеж, като че ли магия потече по вените на центурион
Боян изпсува на ум за пореден път и продължи да се оглежда, но никой не идваше да прибере папката. Покрай него минаваха забързани чиновници, а портиерът равнодушно повтаряше единствения си отговор, “Ще трябва да изчакате още пет минути”. Не му оставаше нищо друго, освен да чака, да се върти и да си
Цигареният дим бавно се диплеше във въздуха, а студеният под предизвикваше остро мравучкане под босите ми стъпала. Стоях гола със сведен поглед, като провинила се ученичка пред масата.
-Лягай.- изкомандва строго.
Усетих как твърдата повърхност пое меката ми женственост.
Грубо разтвор
- Айде, дай да ги видя!
- Ти луд ли си, бе?! – смееше се Надя.
Какво му стана на този щурчо – Сава? Нали са приятели, какви снимки, какви цици, какви пет лева…
- Айде бе, Наде, само цепката поне! Ако те е срам, снимай ги и ми ги покажи така…
- Ей, диване, как да ти ги покажа, нали после само за
– Димитрова, прати твоя сол ташак до Дондуков. – завърши съвещанието Василев. – Моя пезевенк от сутринта не мога да го намеря. Да го предаде лично!
Подаде папката на Габриела и закри събранието. Надигна се тежко и се смръщи от болката в ставите. Трябваше да позвъни на един телефон по непро
Град София
Бул. Христо Ботев
Булевардът поемаше потока от забързаните и вглъбени в собственото си съществуване човешки единици. Динамиката на столицата отдавна не ме вълнуваше. Тук съм за малко. Преди да вляза в магазина погледът ми се плъзва по еротичното бельо изложено на витрината. Мисълт
Към края на деня Габриела вече не умираше от срам и неудобство заради липсата на бельо под дрехите си. Макар това да не беше съвсем точно, дългите чорапи, жартиерите, корсетът си бяха бельо, само дето липсваха бикини и сутиен. След обяда тя се скри в тоалетната и внимателно изтегли от още разхлабени
Ханс беше дошъл да учи в България. Досадно, но евтино. И ето, че предстоеше второто му упражнение по химия в университета. Миналата седмица се надърви и втрещи като видя асистентката си – млада милфка, със сочно дупе, приятни гърди, срамежливо изражение… и очила. Това беше абсолютния му фетиш.
Ха
– Не, не и не! Абсурд! Никога няма да облека... това! – станалото пурпурно лице на Габриела заплашваше да премине в мораво. – Да не съм някоя уличница!? Гарова проститутка?
Боян вдигна умиротворително ръце:
– Уверявам Ви, другарко Димитрова, че това е качество, каквото нито една гарова прост
Дръж враговете си още по-близо
Десетина минути Габриела остана на бюрото, мъчейки се да събере мислите си. Болката в коленете я накара да се надигне, намръщи се и погледът ѝ падна върху локвата сперма, изтекла между краката ѝ. Внимателно стъпи на мокета и вдиша дълбоко няколко пъти. Така! Беше и
Случва се така, че понякога госпожа Съдба си прави с нас шеги, а друг път ни прави неочаквани подаръци. Боян все още не можеше да повярва, каква възможност му се предоставяше. Беше напълно сигурен, че това е тя и че не го е познала. Годините я бяха направил само още по-привлекателна. Някогашните и о
Тя вилнееше из стаята, като природно бедствие.
- Закъснях!
Наблюдаваше я и се опитваше да се сети от кое анимационно филмче е изскочила.
- Имам механика при Трендафилов. Ще имам отсъствие! – гласът ѝ влизаше на скорост.
Определено му прилича на нещо малко и диво. Може би на мишката Джери… не, п
Погледът на Маргарита се плъзгаше по идиличната синева на Средиземно море от десет хиляди метра височина. Жената нетърпеливо се взираше през илюминатора, търсейки пръснатите в морската шир острови и мъчейки се да зърне африканския бряг. С мъжа си се бяха спрели на Египет, като компромисен вариант. “
Салим с мъка отвори очи. Петелът сякаш кукуригаше направо в ушите му. “Ще те сготвя, птицо проклета! Нямаш търпение да се развидили и да подгониш кокошките! Ще те сготвя и ще те сменя с някой петел - гьотверен!” Такива мисли изпълваха главата на Салим, но и беше благодарен. Време бе за ставане. Цар