– Амадок ти се възхищава. Само ако го чуеш как приказва за борбата ви в колесницата, всеки път добавя нов детайл. Кълна се в Залмоксис, следващия път в разказа му ще има харпии, които са ви грабнали с все конете и са ви понесли във въздуха! – Евридика се засмя звънко, но тонът и веднага стана сериозен. – Това не значи нищо, поне половината искат кръвта ти да попие в земята. Може би дори самият Амадок. В края на краищата, за твое добро е, ще стигнеш в истинския свят с чест.

– Истинския свят? Това тук какво е, на мен преди малко всичко ми се стори съвсем реално. Не ми казвай, че съм сънувал. – Аврелий изкриви устни в усмивка. – Не че не си блян, достоен за съня на всеки очукан в битка войник.

Евридика зарея поглед и след кратко мълчание обясни:

– Ние не вярваме, че този свят е истински. Тук сме за малко, така че поне можем да се забавляваме.

– Вярно ли е, че плачете, когато се роди дете и се радвате, когато човек умира?

– Така ли говорят за нас в Рим? – Евридика го изгледа насмешливо. – Ела, ще ти покажа.

Тя скочи на крака, пъргава като момиче, хвана ръката му и го дръпна да стане. Той се изправи с гримаса, разтърквайки натъртванията си от... вчерашния ден? Колко дълго беше прекарал тук?

– Не е нужно да се включваме, можеш само да погледаш.

Тя го поведе към смеха и виковете, през рехава горичка и когато излязоха измежду буковите дървета пред тях се разкри сюрреалистична гледка. Десетки хора пируваха, танцуваха или се любеха по всеки начин, който въображението на Аврелий можеше да си представи. А дори по начини, за които на гордия центурион не му беше и хрумвало. В средата на обширната поляна имаше огромна трапеза, на челото ѝ седеше Амадок. Ухилен до уши, въпреки грозните морави белези по врата си, напълно гол, ако изключим лавровия венец на главата му. Тракийският вожд се беше облегнал удобно в трона си, разтворил широко колене, за да даде пълен достъп до слабините си на две жени. Те лакомо се надпреварваха да поемат в уста мъжествеността му и с престорена свирепост го дърпаха една от друга, а мъжът виеше от удоволствие. Плесна едната по внушителния задник и тя вдигна глава, за да може той да налее в гърлото ѝ гъсто червено вино, със силата на което траките бяха известни. Карминената течност покапа по брадичката ѝ и се разля на малки ручейчета надолу по голите ѝ гърди. Другата, дребна и слабичка се хвърли да ги облизва и скоро двете напълно изоставиха стърчащия член на Амадок, отдавайки се на взаимни ласки.

Дребничкото момиче се свлече на колене и зарови муцунка в увенчаните с къдрав триъгълник слабини на другата.

Жените, както и мъжете, в Рим махаха космите по телата и лицата си. Аврелий беше изненадан от окосмения любовен хълм на Евридика, стори му се толкова животинско, нецивилизовано и същевременно възбуждащо. Фините къдрави косъмчета придаваха на слабините ѝ някаква особена пикантност. Сега виждаше, че всички траки имат естествено окосмяване, не беше трудно да се забележи, понеже практически никой не носеше дрехи. Римлянинът се загледа отново в тройката на чело на трапезата. Дребничкото момиче беше забило лице между краката на жената, обхванало с ръце пищния ѝ задник и дори от разстояние се виждаше, как настървено шеташе с език по разтворената ѝ цепка. Пръстите му бяха потънали в едрите полукълба на задника ѝ, като котешки нокти в мека възглавничка. Амадок също беше станал и лакомо се нахвърли върху големите люлеещи се гърди. Облиза от тях останалото вино и като хвана жената през кръста със силната си ръка, налапа зърното на едната ѝ гърда и силно го стисна със зъби. Без да пуска задърпа, като звяр опитващ се да откъсне плътта на жертвата си и жената се изви в агония, главата ѝ беше отпусната назад, устата разтворена в безмълвен писък. Пръстите и се заровиха в къдравата коса на вожда, събориха лавровия венец, но вместо да се опита да се освободи от захапката му, явно го окуражаваше.

Членът на Амадок стърчеше безсрамно пред корема му и коленичилата ат време на време се откъсваше от слабините на жената, за да може да го поеме колкото успее по-дълбоко  в гърлото си. Жената вече се извиваше в гърчове на екстаза, тялото ѝ потръпваше като в смъртна агония и скоро се отпусна, опустошено от удоволствието си.

Амадок се захили, грабна ритона си и го пресуши на един дъх, после каза нещо. Жената, още леко зашеметена, помогна на момичето да се качи на масата и да легне по гръб, с широко разтворени крака. Аврелий примигна, присви очи и да. Това изобщо не беше момиче! Колкото и женствено да изглеждаше, с малки остри гърди, там където трябваше да има нежно преливане в женски слабини, се люлееше малка, но съвсем истинска пишка! Жената загреба с шепата си мазнина от едно блюдо и я размаза по разтвореното дупе на момчето. Вкара пръст в отвора му и го завъртя, карайки дребното тяло да потръпне. После хвана твърдия, като желязо член на Амадок и го нагласи на лъщящия от мазнина анус. Вождът изду мускулестите си, покрити с гъсти, къдрави косми гърди и натисна навътре. Дребното тяло на момчето се заизвива, опита се да се надигне, но жената сложи ръка на гърдите му и го притисна да легне обратно на масата. Хвана го за глезените и като разтвори краката му, ги издърпа силно назад, чак коленете опряха в раменете. Мъжът продължаваше да натиска члена си, недостатъчно да проникне целия, само пръскащата се от възбуда главичка на члена беше влязла в тесния отвор на дупето. Анусът се мъчеше да го изхвърли, като конвулсивно се свиваше, но усилията му оставаха напразни.

Лицето на легналото момче се беше разкривило от болка и то стискаше очи, жената пусна единия му глезен, хвана внимателно в шепа малкия му член, заедно с миниатюрните тестиси и нежно ги замачка. Това изглежда му помогна да се отпусне, защото лицето му се изглади и то протегна ръце, да разтвори само задника си. С тържествуваща усмивка Амадок плавно влезе в него, нанизвайки го на коравия си член. Момчето сигурно щеше да закрещи, но жената го обкрачи и седна на лицето му, задушавайки виковете му с подгизналите си от възбуда слабини. Тя почти го скри под пищната си плът, а Амадок я хвана зад врата и впи устни в нейните така, че усети металическия вкус на кръвта ѝ. Тя му отвърна, като навря език в устата му и развъртя лудешки. Трите тела се бяха вплели в една обща гърчеща се маса, лъщяща от телесни сокове и глуха и сляпа за всичко около нея.

Гласът на Евридика стресна Аврелий:

– Потресен ли си? Отвратен?

– Т...толкова е... безсрамно! Явно...

–О! – тя го изгледа с престорено учудване. – Нима в... м-м-м, как беше, Великия град, нямате оргии.

– Е... има, но... то е нещо, което правят патрициите! И то не на улицата, а в дворците си!

– Разбирам! Ако го правиш скрито не е срамно! – тонът ѝ беше подигравателен.

– Не е това, просто... то нещо, което правят патрициите...

– И ти никога не си участвал? Могъщ воин, човек с ранг?

– Слушай! – Аврелий се ядоса. – Аз съм роден в мизерия, баща ми беше борец, а майка ми переше дрехи, за да припечелва някоя пара!

Центурионите бяха хора от простолюдието, доказали, че са нещо повече от масата. Малцина се издигаха и по-нагоре, Първите копия със сигурност, ако оцелееха. Аврелий разбира се знаеше за оргиите, които се разиграваха зад мраморните стени на дворците, всички знаеха. Но в разделения на касти Рим, беше нещо естествено богоравните патриции да са над морала и нормите. А тези хора тук... някои бяха воини, други с охранените тела на богаташи, роби с мазолести ръце, матрони с пищни тела, току-що разцъфтели момичета... момчета, които се държаха, като момичета. И царят им! Начело на тази хаотична ебяща се маса, като един от тях! На устата му беше да каже, че което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика, но знаеше, че Евридика тутакси ще му се присмее на лицемерието. Това ли беше цивилизацията? Лицемерие? Аврелий поклати глава, без да може сам да разбере. Евридика застана зад него, обви ръце около кръста му и като го целуна по голото рамо, занаднича към разгара на вакханалията.

Момичета, едва прекрачили прага на своята женственост, се въртяха в лудешки танц хванати за ръце. Бяха пили вино, с разтворен в него татул и пищяха от смях на нещо, което виждаха само те.

Група мъже бяха сложили на земята голо момиче и го мажеха с масло, то се кикотеше и извиваше в ръцете им. Като го намазаха добре, го пуснаха и то побягна с весели писъци, а мъжете се понесоха след него с вой. Опитваха се да я докопат, но тя сменяше посоката, пъргава като сърна. А когато някой все пак я хванеше, тя се изплъзваше благодарение на намазаната си с масло кожа. Мъжете се препъваха един в друг, ругаеха и се смееха, докато най-накрая тя не се просна, останала без дъх. Веднага мъжете я скриха от погледите на зрителите, телата им я накупчиха. Всеки гледаше да сграбчи от плътта ѝ, най-бързият се гмурна между мятащите се момичешки нозе и проникна в нея от раз до корен. Чукаше я дивашки, с изхвръкнали от лудост очи. Останалите не го оставиха за дълго и ги преобърнаха, оставяйки мъжа отдолу, а момичето нанизано на члена му отгоре. Веднага втори се намести зад нея, хвана члена си и като го нагласи на задния ѝ отвор, влезе в нея с рязък тласък. Останалите се въртяха около тях, търкаха членовете си в лицето ѝ, вкарваха ги в устата ѝ, само за да бъдат избутани от друг. Ръце мачкаха и щипеха гърдите ѝ, задника, всяко късче от кожата ѝ. Двамата щастливци, които бяха проникнали в нея я ръгаха с настървение и не издържаха дълго, ознаменуваха празненето си с животински вой. Веднага бяха изместени от други двама, но нетърпелив трети приклекна зад нея. Избута малко настрани този, който я чукаше в задника и опря член до неговия. Двамата хванаха полукълбата на задника ѝ и като ги разтвориха широко, напънаха заедно ануса ѝ. тя се опита да изкрещи, но някой се възползва от разтворената ѝ уста и навря члена си в нея. Момичето се заизвива, но беше безсилно пред бруталните мъже и след кратка борба двата члена разчекнаха ануса ѝ и нахлуха навътре. Мъжете се сменяха непрекъснато, тези които вече се бяха изпразнили в нея или по нея събираха сили и се включваха отново. Тя мяташе глава, изпаднала в състояние на постоянна агония и екстаз, болката и удоволствието се бяха вплели в едно неразделимо цяло.

Но дори лудешката похот на мъжете имаше предел и един по един те оставаха отстрани, неспособни да вдигнат членовете си отново. Тя остана да лежи сред тях, натъртена отвътре и отвън, потръпваща на тревата, с изтичаща от чудовищно разширените ѝ отвори сперма. Един от мъжете каза нещо и останалите млъкнаха, чуха се удивени възгласи, възражения, а после възторжено я вдигнаха и понесоха.

Отстрани на поляната пасяха не затрогнати от човешката лудост коне. Мъжете приближиха един жребец, с увиснал под корема му член. Накараха момичето, още неосъзнаващо какво се случва, да се наведе под корема на коня. С ръце помогнаха на животното да втвърди органа си, гротескно огромен, с топчеста глава, увенчана с едри брадавици. Конят изпръхтя и задницата му инстинктивно започна да прави съвукупителни движения. Момичето изглежда разбра, какво се случва, защото се опита да се измъкне, но мъжете я задържаха. Нагласиха чудовищния конски член на разширения отвор на задника ѝ и го пуснаха. Жребецът натисна и главата на члена му преодоля съпротивата на ануса ѝ, след кратка борба. Момичето панически се мъчеше да се измъкне, но нямаше накъде и при следващия тласък още малко от конския орган навлязоха в дупето ѝ. При всяко движение на задницата си, животното превземаше по още малко от нея. Разпъваше червата ѝ около себе си, карайки я да се чувства, все едно гигантска ръка бърка в задника ѝ. Тя се хвана здраво за предните крака на коня и закрещя несвързано, а от влагалището ѝ изригна струя от урина и възбуда.

Евридика внимателно хвана члена на Аврелий, твърд като камък и гордо стърчащ напред. Тихо прошепна в ухото му:

– Искаш ли да се включим?

Той се обърна отривисто, хвана я с една ръка под коленете, вдигна я и понесе обратно, откъдето бяха дошли.

– Не, искам те само за себе си!

Следва