Еротични разкази

S.P.Q.R 2

– Амадок ти се възхищава. Само ако го чуеш как приказва за борбата ви в колесницата, всеки път добавя нов детайл. Кълна се в Залмоксис, следващия път в разказа му ще има харпии, които са ви грабнали с все конете и са ви понесли във въздуха! – Евридика се засмя звънко, но тонът и веднага стана сериозен. – Това не значи нищо, поне половината искат кръвта ти да попие в земята. Може би дори самият Амадок. В края на краищата, за твое добро е, ще стигнеш в истинския свят с чест.

– Истинския свят? Това тук какво е, на мен преди малко всичко ми се стори съвсем реално. Не ми казвай, че съм сънувал. – Аврелий изкриви устни в усмивка. – Не че не си блян, достоен за съня на всеки очукан в битка войник.

Евридика зарея поглед и след кратко мълчание обясни:

– Ние не вярваме, че този свят е истински. Тук сме за малко, така че поне можем да се забавляваме.

– Вярно ли е, че плачете, когато се роди дете и се радвате, когато човек умира?

– Така ли говорят за нас в Рим? – Евридика го изгледа насмешливо. – Ела, ще ти покажа.

Тя скочи на крака, пъргава като момиче, хвана ръката му и го дръпна да стане. Той се изправи с гримаса, разтърквайки натъртванията си от... вчерашния ден? Колко дълго беше прекарал тук?

– Не е нужно да се включваме, можеш само да погледаш.

Тя го поведе към смеха и виковете, през рехава горичка и когато излязоха измежду буковите дървета пред тях се разкри сюрреалистична гледка. Десетки хора пируваха, танцуваха или се любеха по всеки начин, който въображението на Аврелий можеше да си представи. А дори по начини, за които на гордия центурион не му беше и хрумвало. В средата на обширната поляна имаше огромна трапеза, на челото ѝ седеше Амадок. Ухилен до уши, въпреки грозните морави белези по врата си, напълно гол, ако изключим лавровия венец на главата му. Тракийският вожд се беше облегнал удобно в трона си, разтворил широко колене, за да даде пълен достъп до слабините си на две жени. Те лакомо се надпреварваха да поемат в уста мъжествеността му и с престорена свирепост го дърпаха една от друга, а мъжът виеше от удоволствие. Плесна едната по внушителния задник и тя вдигна глава, за да може той да налее в гърлото ѝ гъсто червено вино, със силата на което траките бяха известни. Карминената течност покапа по брадичката ѝ и се разля на малки ручейчета надолу по голите ѝ гърди. Другата, дребна и слабичка се хвърли да ги облизва и скоро двете напълно изоставиха стърчащия член на Амадок, отдавайки се на взаимни ласки.

Дребничкото момиче се свлече на колене и зарови муцунка в увенчаните с къдрав триъгълник слабини на другата.

Жените, както и мъжете, в Рим махаха космите по телата и лицата си. Аврелий беше изненадан от окосмения любовен хълм на Евридика, стори му се толкова животинско, нецивилизовано и същевременно възбуждащо. Фините къдрави косъмчета придаваха на слабините ѝ някаква особена пикантност. Сега виждаше, че всички траки имат естествено окосмяване, не беше трудно да се забележи, понеже практически никой не носеше дрехи. Римлянинът се загледа отново в тройката на чело на трапезата. Дребничкото момиче беше забило лице между краката на жената, обхванало с ръце пищния ѝ задник и дори от разстояние се виждаше, как настървено шеташе с език по разтворената ѝ цепка. Пръстите му бяха потънали в едрите полукълба на задника ѝ, като котешки нокти в мека възглавничка. Амадок също беше станал и лакомо се нахвърли върху големите люлеещи се гърди. Облиза от тях останалото вино и като хвана жената през кръста със силната си ръка, налапа зърното на едната ѝ гърда и силно го стисна със зъби. Без да пуска задърпа, като звяр опитващ се да откъсне плътта на жертвата си и жената се изви в агония, главата ѝ беше отпусната назад, устата разтворена в безмълвен писък. Пръстите и се заровиха в къдравата коса на вожда, събориха лавровия венец, но вместо да се опита да се освободи от захапката му, явно го окуражаваше.

Членът на Амадок стърчеше безсрамно пред корема му и коленичилата ат време на време се откъсваше от слабините на жената, за да може да го поеме колкото успее по-дълбоко  в гърлото си. Жената вече се извиваше в гърчове на екстаза, тялото ѝ потръпваше като в смъртна агония и скоро се отпусна, опустошено от удоволствието си.

Амадок се захили, грабна ритона си и го пресуши на един дъх, после каза нещо. Жената, още леко зашеметена, помогна на момичето да се качи на масата и да легне по гръб, с широко разтворени крака. Аврелий примигна, присви очи и да. Това изобщо не беше момиче! Колкото и женствено да изглеждаше, с малки остри гърди, там където трябваше да има нежно преливане в женски слабини, се люлееше малка, но съвсем истинска пишка! Жената загреба с шепата си мазнина от едно блюдо и я размаза по разтвореното дупе на момчето. Вкара пръст в отвора му и го завъртя, карайки дребното тяло да потръпне. После хвана твърдия, като желязо член на Амадок и го нагласи на лъщящия от мазнина анус. Вождът изду мускулестите си, покрити с гъсти, къдрави косми гърди и натисна навътре. Дребното тяло на момчето се заизвива, опита се да се надигне, но жената сложи ръка на гърдите му и го притисна да легне обратно на масата. Хвана го за глезените и като разтвори краката му, ги издърпа силно назад, чак коленете опряха в раменете. Мъжът продължаваше да натиска члена си, недостатъчно да проникне целия, само пръскащата се от възбуда главичка на члена беше влязла в тесния отвор на дупето. Анусът се мъчеше да го изхвърли, като конвулсивно се свиваше, но усилията му оставаха напразни.

Лицето на легналото момче се беше разкривило от болка и то стискаше очи, жената пусна единия му глезен, хвана внимателно в шепа малкия му член, заедно с миниатюрните тестиси и нежно ги замачка. Това изглежда му помогна да се отпусне, защото лицето му се изглади и то протегна ръце, да разтвори само задника си. С тържествуваща усмивка Амадок плавно влезе в него, нанизвайки го на коравия си член. Момчето сигурно щеше да закрещи, но жената го обкрачи и седна на лицето му, задушавайки виковете му с подгизналите си от възбуда слабини. Тя почти го скри под пищната си плът, а Амадок я хвана зад врата и впи устни в нейните така, че усети металическия вкус на кръвта ѝ. Тя му отвърна, като навря език в устата му и развъртя лудешки. Трите тела се бяха вплели в една обща гърчеща се маса, лъщяща от телесни сокове и глуха и сляпа за всичко около нея.

Гласът на Евридика стресна Аврелий:

– Потресен ли си? Отвратен?

– Т...толкова е... безсрамно! Явно...

–О! – тя го изгледа с престорено учудване. – Нима в... м-м-м, как беше, Великия град, нямате оргии.

– Е... има, но... то е нещо, което правят патрициите! И то не на улицата, а в дворците си!

– Разбирам! Ако го правиш скрито не е срамно! – тонът ѝ беше подигравателен.

– Не е това, просто... то нещо, което правят патрициите...

– И ти никога не си участвал? Могъщ воин, човек с ранг?

– Слушай! – Аврелий се ядоса. – Аз съм роден в мизерия, баща ми беше борец, а майка ми переше дрехи, за да припечелва някоя пара!

Центурионите бяха хора от простолюдието, доказали, че са нещо повече от масата. Малцина се издигаха и по-нагоре, Първите копия със сигурност, ако оцелееха. Аврелий разбира се знаеше за оргиите, които се разиграваха зад мраморните стени на дворците, всички знаеха. Но в разделения на касти Рим, беше нещо естествено богоравните патриции да са над морала и нормите. А тези хора тук... някои бяха воини, други с охранените тела на богаташи, роби с мазолести ръце, матрони с пищни тела, току-що разцъфтели момичета... момчета, които се държаха, като момичета. И царят им! Начело на тази хаотична ебяща се маса, като един от тях! На устата му беше да каже, че което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика, но знаеше, че Евридика тутакси ще му се присмее на лицемерието. Това ли беше цивилизацията? Лицемерие? Аврелий поклати глава, без да може сам да разбере. Евридика застана зад него, обви ръце около кръста му и като го целуна по голото рамо, занаднича към разгара на вакханалията.

Момичета, едва прекрачили прага на своята женственост, се въртяха в лудешки танц хванати за ръце. Бяха пили вино, с разтворен в него татул и пищяха от смях на нещо, което виждаха само те.

Група мъже бяха сложили на земята голо момиче и го мажеха с масло, то се кикотеше и извиваше в ръцете им. Като го намазаха добре, го пуснаха и то побягна с весели писъци, а мъжете се понесоха след него с вой. Опитваха се да я докопат, но тя сменяше посоката, пъргава като сърна. А когато някой все пак я хванеше, тя се изплъзваше благодарение на намазаната си с масло кожа. Мъжете се препъваха един в друг, ругаеха и се смееха, докато най-накрая тя не се просна, останала без дъх. Веднага мъжете я скриха от погледите на зрителите, телата им я накупчиха. Всеки гледаше да сграбчи от плътта ѝ, най-бързият се гмурна между мятащите се момичешки нозе и проникна в нея от раз до корен. Чукаше я дивашки, с изхвръкнали от лудост очи. Останалите не го оставиха за дълго и ги преобърнаха, оставяйки мъжа отдолу, а момичето нанизано на члена му отгоре. Веднага втори се намести зад нея, хвана члена си и като го нагласи на задния ѝ отвор, влезе в нея с рязък тласък. Останалите се въртяха около тях, търкаха членовете си в лицето ѝ, вкарваха ги в устата ѝ, само за да бъдат избутани от друг. Ръце мачкаха и щипеха гърдите ѝ, задника, всяко късче от кожата ѝ. Двамата щастливци, които бяха проникнали в нея я ръгаха с настървение и не издържаха дълго, ознаменуваха празненето си с животински вой. Веднага бяха изместени от други двама, но нетърпелив трети приклекна зад нея. Избута малко настрани този, който я чукаше в задника и опря член до неговия. Двамата хванаха полукълбата на задника ѝ и като ги разтвориха широко, напънаха заедно ануса ѝ. тя се опита да изкрещи, но някой се възползва от разтворената ѝ уста и навря члена си в нея. Момичето се заизвива, но беше безсилно пред бруталните мъже и след кратка борба двата члена разчекнаха ануса ѝ и нахлуха навътре. Мъжете се сменяха непрекъснато, тези които вече се бяха изпразнили в нея или по нея събираха сили и се включваха отново. Тя мяташе глава, изпаднала в състояние на постоянна агония и екстаз, болката и удоволствието се бяха вплели в едно неразделимо цяло.

Но дори лудешката похот на мъжете имаше предел и един по един те оставаха отстрани, неспособни да вдигнат членовете си отново. Тя остана да лежи сред тях, натъртена отвътре и отвън, потръпваща на тревата, с изтичаща от чудовищно разширените ѝ отвори сперма. Един от мъжете каза нещо и останалите млъкнаха, чуха се удивени възгласи, възражения, а после възторжено я вдигнаха и понесоха.

Отстрани на поляната пасяха не затрогнати от човешката лудост коне. Мъжете приближиха един жребец, с увиснал под корема му член. Накараха момичето, още неосъзнаващо какво се случва, да се наведе под корема на коня. С ръце помогнаха на животното да втвърди органа си, гротескно огромен, с топчеста глава, увенчана с едри брадавици. Конят изпръхтя и задницата му инстинктивно започна да прави съвукупителни движения. Момичето изглежда разбра, какво се случва, защото се опита да се измъкне, но мъжете я задържаха. Нагласиха чудовищния конски член на разширения отвор на задника ѝ и го пуснаха. Жребецът натисна и главата на члена му преодоля съпротивата на ануса ѝ, след кратка борба. Момичето панически се мъчеше да се измъкне, но нямаше накъде и при следващия тласък още малко от конския орган навлязоха в дупето ѝ. При всяко движение на задницата си, животното превземаше по още малко от нея. Разпъваше червата ѝ около себе си, карайки я да се чувства, все едно гигантска ръка бърка в задника ѝ. Тя се хвана здраво за предните крака на коня и закрещя несвързано, а от влагалището ѝ изригна струя от урина и възбуда.

Евридика внимателно хвана члена на Аврелий, твърд като камък и гордо стърчащ напред. Тихо прошепна в ухото му:

– Искаш ли да се включим?

Той се обърна отривисто, хвана я с една ръка под коленете, вдигна я и понесе обратно, откъдето бяха дошли.

– Не, искам те само за себе си!

Следва

Коментари

 jpsПроверен13.03.2025 09:32:14
На това ли му казват вакханалия? Яка работа!
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 10:27:33
Сцената беше още по-смела, но по юридически причини я орязах.
🔗
 Анонимен13.03.2025 09:56:06
Zh. Лелее, каква фантазия! Направо се видях като Аврелий, все едно гледах с очите му! Торбалане, според мен носиш в кръвта си гените на тези тракийци! Между впрочем съм гледал видео на жена и кон много отдавна, жената после стана депутат от италианския парламент. Името й беше Илона Сталер, по известна като Чичолина.
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 10:29:42
Мисля, че всички българи имат малко или много гени от тези отдавна изчезнали хора. Помня я Чичолина, ех, каква легенда! Не знаех, че е имала сцена с кон! Деветдесетте години из България циркулираше една видеокасета. Действието се развиваше в зоопарк. Имаше кон, маймунка, тапир :)
🔗
 Анонимен14.03.2025 07:05:40
Торбалане, относно Илона Сталер, ако не греша, тя беше и депутат в италианския парламент. Даже се твърди, че в зората на фотографията една от първите снимки е как жена прави секс с шотландско пони. Така че порнографията винаги е съществувала. На една колежка баща й беше на някаква позиция, ако не греша, в ЮНЕСКО, та тя беше живяла в няколко държави, между които и Индия. Та веднъж донесе една голяма луксозна книга-албум със снимки на храм в Индия, посветен на секса. Целият храм беше в статуи на различни секс-пози, включително и тройки. Как са успели да направят тези статуи, бяха изключително реалистични в нормален размер. Направи ми впечатление, че гърдите на жените бяха като на чалгарките. Колежката казваше, че там водели младите девойки, които ще се омъжват. Колкото до гените, там нещата са много дълбоки, същата колежка казваше, че когато съм ядосан, през очите ми надничала степта и добивал леко "дръпнат" вид. Да не говорим, че куманите, които са тюркоезично, но европеидно племе, са дали на България три царски фамилии - Асеневци, Тертеровци и Шишмановци. Даже и сега изобилстват в България топоними на имена с корен "кум-ан" или сходни. Алекс
🔗
 DjadoTorbalanАдмин14.03.2025 07:18:25
Храмът в Индия, който споменаваш, е споменат в два мои разказа. И аз, като теб, бях много впечатлен от него. Живот и звраве, ще ги публикувам и тях. За куманската принцеса на Калоян знам, ама целият им род съм по-склонен да рлиема, че е от влашки произход. В което няма нищо странно, защото влахия си е била българска провинция. Виж, за другите не знаех, че имат куманска жилка. Ще се поинтересувам, сато ми остане време, благодаря.
🔗
 Анонимен13.03.2025 09:56:25
Браво, Торбалане, умееш го. Има го историческият момент на мистериите. Аз, като Авлелий, не си падам по масовките, само аз и жената, само двамата, така сме си самодостатъчни. Случвали са ми се странни предложения, но никога не са били реализирани. Обичам само една жена да ме гушка и аз само една да я прегръщам, а не още някой да се върти край нас. Като правило, първият път с желано момиче и когато и ти си желан, оставя трайни спомени. Могат да потънат някъде дълбоко в съзнанието, но не се забравят и понякога случайна фраза или мелодия ги изважда на повърхността. А
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 10:26:36
Аз съм стриктно моногамен. Като студент съм имал няколко възможности за по-разширени формати, но за добро или зло не се възползвах. Сега понякога включваме със съпругата ми роълплей, но едва ли някога ще прекрачим границата на фантазията.
🔗
 Анонимен13.03.2025 10:53:15
В случая не говорех за съпругата си ,а за жената като събирателен образ.Не съм бил от най-верните съпрузи , но времето минава и човек се кротва.Има един израз,който преписват на Стамболов.Та той много искал да изчука Мара Белчева, но тя не, та не.Та веднъж след поредният отказ, при който тя го фрасва по дебелата глава с някаква ваза, той отива при приближените си и поръчва да му намерят проститутка. Свършил той с проститутката и произнесъл крилатата фраза "Каквото в царицата ,такова и в магарицата" Алекс.
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 10:56:15
Не го знаех това за Стамболов :). Наполеон Бонапарт също не е подбирал. Бил е известен и с това, че при дълги заседания е нареждал в една стая наблизо да го чака проститутка. Да е легнала, запретнала поли, така че императорът да не губи време, когато има нужда да се облекчи.
🔗
 Анонимен13.03.2025 13:24:49
Отворих си Вайбъра и гледам една поредица от червени сърчица изпратени от една позната от преди много години има и снимка.Увеличавам снимката, пише 9 март, млада хубава жена лежи по гръб,а от междукрачието й се издига дим и съпровождащ най-отдолу надпис "Я удачно встретила празник". Разбира се най-лицемерно се възмутих и го ретранслирах към разни приятелчета. Алекс
🔗
 Анонимен13.03.2025 18:35:55
и аз бих се наместил на такава стига параван да крие от пъпа нагоре а навън да се подават голите гъзаре
🔗
 Анонимен13.03.2025 18:35:57
мислим еднакво и това не е подмазване
🔗
 ВеселаПроверен13.03.2025 10:02:33
Senatus Populus Que Romanus ( SPQR) Защо Д.Т. избра този акроним за заглавие?
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 10:24:19
Мога да ти донеса от девет кладенеца вода, защо и как го избрах. Истината е, че не помня :)). Започнах да го пиша през лятната отпуска, когато нивото на кръвта в алкохола не е особено високо. Помня, че битката в първа част беше значително по-дълга, но я одялках, защото е секс разказ, а не баталия :)
🔗
 ВеселаПроверен13.03.2025 10:46:12
Д.Т. всички се пускаме по тази спирала и в един момент историята е изяла ебането.
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 11:51:25
Е, да. Всички искаме да сме писатели, поне колкото Толкин, но ни се налага да търсим аудитория при любителите на порното 🤣.
🔗
 ВеселаПроверен13.03.2025 12:43:27
Ooо аз искам да съм еротичен... Тарантино😊
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 10:31:01
Моля за извинение, разказът беше пуснат в много нечетим вид. Довечера ще проверя защо е станало така.
🔗
 Анонимен13.03.2025 19:26:25
Zh. Абе, хора, коментарите са 17, а в началната страница пише 170 !
🔗
 amansАдмин13.03.2025 19:33:13
Благодаря че обърна внимание! Грешка е това, ще бъде поправена :)
🔗
 Анонимен13.03.2025 23:06:27
Авъй тия траки :). Дали е имало задна любов с момчета или е литературно отклонение?
🔗
 DjadoTorbalanАдмин13.03.2025 23:32:09
Няма директни доказателства, по простата причина, че траките почти не са оставили писмени източници. Също в изображенията им липсват типичните за Елада хомо мотиви. Все пак Овидий згатва, че еднополовата любов не им е била чужда.
🔗