Боян изпсува на ум за пореден път и продължи да се оглежда, но никой не идваше да прибере папката. Покрай него минаваха забързани чиновници, а портиерът равнодушно повтаряше единствения си отговор, “Ще трябва да изчакате още пет минути”. Не му оставаше нищо друго, освен да чака, да се върти и да си мечтае какво щеше да прави сега с Габриела в кабинета ѝ. Опасността някой да ги хване добавяше пикантна възбуда и за двамата и момчето щастливо си спомни как преди няколко дена, докато се суетеше да подрежда документите, а тя назидаваше младшите сътрудници, тайно от всички бръкна под полата ѝ и пръстите му опипаха голите ѝ слабини. Въздъхна и погледна часовника си, от почти два часа висеше тук. Тъкмо да попита за пореден път отегчения портиер, някакъв тип го приближи, представи се и небрежно взе папката, все едно че не съдържаше нищо важно. 

Боян се изненада неприятно, като не откри Габриела в централата, докато чакаше си беше измислил разюздан сценарии. Отгоре на всичко никой не знаеше къде е. И Василев го нямаше, та никой не си даваше зор. Накрая Боян засече онова превзето същество, вместо което беше ходил да занесе документите. Асистентът на Василев се носеше наоколо с типичната си превзета походка и Боян го изчака да влезе в кабинета на шефа си и го последва. 

– Тонка, да си виждал моята Горгона? Нещо е зачезнала, дали е безопасно и аз да се чупя? 

– Ще се появи, не бой се, ама няма да е днес. Може и утре да не е. – усмихна се и заприлича още повече на влечуго. – Изпратиха я на превъзпитателен лагер, че нещо се беше разпищолила. 

Боян се намръщи. 

– К’ъв лагер, бе? Колко работа има... 

– Такъв. – натъртено го прекъсна другия. – Такъв, дето не ти е от ранга да знаеш. Седи и чакай, ще я върнат, като кротко агне. Ако изобщо я върнат, де... 

И забоде нос в някакви документи, давайки знак, че разговорът е приключил. 

Боян седна на бюрото на Габриела, въртя се известно време и размишлява. Беше предположил, че може да решат да я отстранят от политическата сцена. В партията интригите бяха ежедневие. Но нещо в тона на оня превзет лигльо накара тръпки да полазят по гърба му. Здравият разум подсказваше, да си трае, а ако види че играта загрубява, да прибере приличната сума, до която имаше достъп и да си обира крушите. И защо не? Беше получил от Съдбата повече, отколкото някога се бе надявал. Чука мечтата от юношеството си, колкото и където си поиска, превърна я в своя секс играчка. Каква ти играчка, направо пристрастена към него робиня! Имаше повече пари в джоба си, отколкото някога е мечтал. Нещо обаче го подпираше под лъжичката. “Моята Габриела.”, се оформи мисълта в главата му, само че беше и нещо повече от “моята котка”, примерно. И момчето го знаеше. 

Погледът му блуждаеше и случайно видя нещо в кошчето под бюрото. Наведе се и го извади от там. Гледа го втренчено цяла вечност и взе решение. Това, което щеше да направи беше безумие, пълна лудост. Чувстваше се неземно спокоен, като че се наблюдаваше отстрани. Изчака асистентът на Василев да си тръгне, както обикновено рано-рано, заключи кабинета и се измъкна след него. Не беше трудно да го проследи незабелязано по оживените софийски улици, женствената му походка го правеше лесно забележим, а и изобщо не се криеше. Спуснаха се по Ботев, а после свърнаха по Жданов. Следеният обект влезе в стара кооперация и Боян го последва. Вратите бяха високи и масивни, последни отломки на грандоманската епоха, отминала безвъзвратно. Тони тъкмо отваряше една на втория етаж, когато усети присъствие зад гърба си. Понечи да се обърне, но Боян го блъсна силно в апартамента, последва го и затвори вратата зад гърба си. Тя се захлопна с глух тътен. 

– К-къа...кво правиш тука, бе?! – ококори се Тони. – Ти нормален ли си, полуда ли?! 

Първият удар разби устата му и го накара да полети към пода. Стовари се на паркета и ритник го уцели в диафрагмата и му изкара въздуха. Боян го сграбчи за яката и го завлече в спалнята. Там всичко беше декорирано в розово, имаше дамска тоалетка, а на таблите на леглото розови белезници с пухчета. Боян никак не се изненада на дамското бельо, пръснато из стаята. 

– Сега... – Боян стисна юмруци и кокалчетата му изпукаха. – ...ще ми кажеш всичко. 

Накрая му каза всичко, цивреше и пръскаше оцветени в червено слюнки от разбитата си уста. Каза му за вилата, за това какво ставаше в нея, какво съхраняваха там, кой можеше да ходи и кой не. Добре, че стаята беше шумоизолирана по нареждане на Василев и съседите не чуха как се проведе разпита. А и да бяха чули, не го показаха. От този апартамент често се разнасяха викове, дали на болка, дали на нещо друго, кой знае? 

Боян закопча с розовите белезници окървавеният и разплакан Тони за леглото. 

– Все някой ще се сети за теб. Ако пък не, няма да е голяма загуба. 

Заключи апартамента и със стегната крачка пое към НДК. Още докато слушаше откровенията на Тони, започна да оформя в главата си план. Безумен и самоубийствен, много вероятно беше да му се изсмеят, а защо ли не да го пречукат? Стисна намереното в кошчето за кураж. 

Не си беше губил времето, като асистент на Габриела. С удоволствие систематизираше и анализираше информацията за партията. Малки детайли се нареждаха, като пъзел и разкриваха картината на “преди 1989” и сега. Пълна заблуда беше падането на партията от власт. Всичко се оказваше внимателно режисиран театър, и франкенщайнската партия СДС, и програмираната от вездесъщата ДС ДПС, и мафията. Всъщност последната беше и може би най-важният инструмент за преминаването от идеологическа, към финансова власт. На народът му бяха писнали старите лозунги, за това сега му предлагаха нови. Лъскави витрини, луксозни стоки и хора със скъпи костюми, очила Рей Бан, каращи фантастични коли. Новата аристокрация, която трябваше да се формира от програмната мафия за няколко години. Както и при старата система, и сега щяха да правят петилетката за три години. 

Нещо обаче се беше объркало. Дали от Москва не бяха оценили ситуацията, дали диригентът Луканов не беше изпипал нещата или пък просто се беше появила изключителна личност, която от време на време объркваше иначе предвидимите социално процеси? Мафията се еманципира, определеният за послушен главатар се оказа интелигентен и решителен мъж. Скоро вече нямаше нужда от опеката на партията. БСП се опита да я задържи, като ѝ подхвърляше все по-големи парчета от баницата. ВИС ги поглъщаше, като един нов Гаргантюа и растеше. Партията направи нова мафиотска структура, за да държи в подчинение първата. Изобщо започна се повтарянето на едно и също действие, с очакване на различен резултат. За сега войната между майката партия и отрочето ѝ се водеше прокси, но за Боян нямаше съмнение, че сблъсъкът е неизбежен. По информацията, която събра, заключи, че това е ясно и на все по-могъщия главатар. “Врагът на моя враг и мой приятел. Хайде, in bocca lupo!”, каза си момчето, приближавайки обвитата в мистична мощ дискотека “Нерон”. 

Представи се на входа на един юнак, колкото висок, толкова и широк в гръдния кош. Трябваше да му повтори няколко пъти, а оня си повтаряше на ум и мърдаше устни. Остави Боян да чака за втори път днес. Момчето на няколко пъти събира цялата си воля, да не се обърне и побегне. Накрая го поканиха вътре. Почувства се по-малък и от мишка, сред мъжагите с изражение на стена и пищови, носени съвсем явно. Претърсиха го безцеремонно и го въведоха в парвенюшки обзаведен кабинет. 

– Имаш две минути. 

Мъжът срещу него беше сравнително нисък, но излъчваше първобитна мощ. Боян преглътна на сухо, прав като ученик и започна. Изстреля като картечницата репетираното си слово. Боже, колко смешно звучеше! Описа вилата в Банкя с най-големи подробности, а мъжът насреща го слушаше, без дори едно мускулче да трепне по лицето му. Остави го да говори пет минути. Когато Боян, цял изчервен, стигна до молбата си, ъгълчетата на устните  на мъжа трепнаха леко нагоре. Инстинктите му подсказаха, че зад хлапашката безнадеждна романтика няма фалш. И предложението си го биваше! Беше чувал за такава вила, но никой не знаеше къде е, а и какво има вътре. 

– Извикайте Маймуняка! Слушай малкия, ако нещо ме мотаеш, ще ти пресека белтъка! Ако си честен, ще си получиш жената... каква беше, кандидат за депутат ли? Все тая! – вратата се отвори и той махна на влезлия мъж да седне. – Отивате с три коли и десет цигулари в Банкя, тая вечер. Този тук ще ви води. Ако нещо те усъмни, свитваш го на място. Ако във вилата няма триста кила бело, както ни е обещал, свитваш го на място! 

Боян, пребледнял и със сърце биещо, като чук, се молеше казаното от Тони да е вярно. 

– Ако не е капан, ще пуснем кръвчица на Дебелия! Жената, която тоя ти посочи я оставяте и ги пускате да си ходят. Другите там - в преразход! 

Мъжът наречен Маймуняка кимна спокойно. 

Трите коли пристигнаха в Банкя по здрач, две от тях, пълни с въоръжени мъже, изчакаха далече. Тази с Боян и Маймуняка премина нехайно покрай вилата. Мъжът я огледа, или момчето ги беше пратило за зелен хайвер, или скапаните комунисти наистина бяха толкова арогантни, че да не сложат охрана. Малкият не го свърташе, но Маймуняка изчака де се стъмни, колите спряха на няколко стотин метра от улицата и мъжете от тях нахлуха в двора на запуснатата на пръв поглед вила. 

 

Няколко часа по-рано. 

 

Габриела беше чукана, като евтина проститутка в почасов хотел. Мъжът, наречен Анатолий, набутваше члена си в нея до корен и като достигнеше матката ѝ, дърпаше жестоко клитора ѝ, като че да го откъсне. Двамата мъже отстрани държаха краката ѝ за глезените и ги разтваряха широко, принуждавайки я да се предлага вулгарно. Единият ѝ чорап се беше набрал до коляното, тялото ѝ лъщеше от пот, когато те защипаха безмилостно зърната на гърдите ѝ, в синхрон с издевателството на клитора ѝ. Габриела се мяташе в несвяст, хвърли се в прегръдките на наркотичната похот, за да избегне ужаса на съвестта си. Пред лицето ѝ се клатеше възбуден мъжки член и тя без да се замисли го сложи в устата си.  

Обви устни около ствола, малко под ръба на главичката, засмука го, а с език започна да обикаля около нея. Тласъците на мъжа, който  я изнасилваше, станаха по-резки. Възбуден от гледката започна да я чука по-стръвно, зарязвайки бавния ритъм в началото. Габриела стисна члена в ръката си здраво, извади го от устата си и завика. Пръстите на високо вдигнатите ѝ крака се свиха и тя затрепери в низкото си удоволствие. 

Дренски приближи камерата, за да хване разкривеното ѝ лице в близък план, подсмихвайки се, като си представяше какво биха казали по БНТ за Нежното Лице на Партията, ако имаха това видео. Мъжът, чийто член до сега беше в устата ѝ, не издържа на гледката и с рев на носорог в брачния период започна да мята тлъсти бели откоси. Първите два попаднаха в разтворената уста на Габриела и тя се задави и закашля, вторият и третият се разпльоскаха по лицето ѝ, превръщайки го в слузеста маска. Останалите изхвърчаха по големите ѝ гърди, белязвайки ги с мазни струйки сперма. Дренски бързо се дръпна назад, за да хване в пълен план безчестието на Габриела, пък и да не го опръскат и него. 

– Чудесно, просто чудесно! Айде пет минути почивка за главната ни героиня. – обърна се към Гранитска. – Ще ѝ оправиш ли грима и напудриш нослето? 

Устните му съвсем леко се извиха в прикрито презрение, стройната жена му отвърна със змийски поглед и устни стиснати в тънка резка. Мъжете се бяха дръпнали от Габриела и тя лежеше потръпвайки от оргазма си. Гранитска взе влажна кърпа и я избърса, като гнусливо внимаваше да не се докосне до мъжките телесни течности. После пооправи и грима на другата жена, която бавно успя да нормализира дишането си. Като свършваше, вместо както обичайно да изпадне в отпуснато състояние, сякаш се настървяваше за още, под действието на наркотичния коктейл на полковник Щрос. Моралните бариери се сриваха в главата ѝ, свеждайки я до нивото на първобитна самка, даваща се доброволно на доминиращите я мъжкари. 

– Толе, легни по гръб, нали не си свършил още? – Дренски наставляваше "актьорите”. – Искам дамата да седне и да се надене на хуя ти. Да и дадем възможност да се поразкърши! Госпожо Димитрова, ако обичате. 

Габриела като насън прекрачи легналия на голямото легло мъж. 

– Не, не! С гръб към него, мила. 

Габриела послушно се обърна, мъжът под нея беше хванал възбудения си член и го насочи към разлигавеното ѝ влагалище. Тя се отпусна отгоре му и се наниза до край, като седна по дебелото ѝ дупе се очертаха тук-таме дупчици от целулита, а бедрата ѝ преливаха от ръба на чорапите, предлагайки пир за мъжките очи. Габриела беше опитвала позата ездачка с Боян, макар и с лице към него, сега откри, че така ѝ доставя още по-голямо удоволствие. Не само че членът проникваше в нея възможно най-дълбоко, но и ъгълът на проникването му я притискаше отвътре по съвсем различен начин. Тя затвори очи, подпря длани на бедрата си и започна да се движи в бавен ритъм. Тихичко измъркваше всеки път, когато коравият член премазваше онова вълшебно грапаво местенце над входа ѝ. 

Анатоли плесна голия ѝ задник и той се разтресе от удара му, като видя че никой не го спира, започна системно да я шамари по големите полукълба. Габриела се извиваше при всеки удар, болката не беше твърде силна и засилваше удоволствието, вместо да я накара да страда. Когато гъзът ѝ се зачерви прилично, мъжът я хвана за косата и я опъна, карайки я да извие шия и да се наниже така на хуя му, че ѝ се стори, че главичката му влезе чак между яйчниците ѝ. Възхитен, Дренски снимаше извитото едновременно в агония и екстаз тяло. 

– Момчета, помогнете ѝ да си надигне мазния гъз нагоре. Още, да излезе хуя от путката ѝ! 

Приближи камерата да хване в близък план разтвореното ѝ влагалище. 

– Така, сега ѝ го нагласете на задния вход. Дръжте я да не се нанизва още. 

Двама я бяха хванали под мишниците и я държаха, увиснала помежду им. Издутата до пръсване главичка на члена на Анатоли се беше опряла в кафявия отвор на задника ѝ, но без да прониква вътре. Анусът на Габриела беше отпуснат от подготовката в банята и халката му стоеше леко подута и омекнала.  

– Спускайте я... ба-а-вн-о... стоп! 

Пулсиращата до пръсване глава на члена на Анатоли беше отворила ануса на жената и беше наполовина вътре. Габриела притвори очи от приятното разтягане на мускула си, държеше я отворена и я дразнеше, но можете не я пускаха. Дренски искаше да хване добре как подутият анус на жената обвива главичката на члена, в любовна прегръдка. 

– Така, сега бавно я спуснете до долу. 

Твърдият член проникна и се плъзна навътре с едно плавно, мазно движение. Стволът му се търкаше в разтворения анален пръстен по целия си път нагоре по черната ѝ. 

– Аа-а-гх, ох-х-х! – Габриела прехапа устни. – Н-нгх-х... 

Беше се нанизала докрай, твърдото тяло я изпълваше и нагнетяваше в тялото ѝ едно напрежение, което с Боян винаги избухваше в мощен оргазъм. За първи път беше отгоре при анален секс, това я накара да се почувства още по-голяма мръсница. Там, в дупето, му се беше отдавала, но винаги пасивно. Той я обладаваше в това срамно място. А сега сама се нанизваше на члена на непознатия мъж, сърбежът в ануса ѝ я караше да забързва. Подпря се с ръце назад и забравила наобиколилите я, започна да го язди. 

Дренски отдалечи, за да хване лицето ѝ, а после приближи, за да снима как хуят на мъжа излиза почти до край и после пак се нанизва в дупето ѝ. Влагалището ѝ се беше отворило алено и от него сълзеше възбуда. Операторът махна с ръка на Павел, той беше изсмъркал една линия и членът му отново стърчеше гордо. С готовност се покатери на леглото, влезе между разкрачените бедра на Габриела и когато тя се спускаше за пореден път надолу, постави члена си на цъфналото ѝ влагалище. Тя стреснато отвори очи, но вече не можеше да се спре. 

Първо се притисна в отвора ѝ, но заради члена в задника ѝ, както и заради неудобния ъгъл, не можа да влезе веднага. Павел изръмжа нетърпеливо и бутна жената назад,тя щеше дасе стовари върху Анатоли, ако той не беше реагирал бързо, да я подпре в гърба. Краката и се бяха отлепили от леглото и сега седеше безпомощно нанизана на члена в дупето си. Павел подпъхна ръце под сгъвките на коленете и и като разтвори широко краката и, напъна отново. Така влагалището и беше разтворено възможно най-широко и след кратка борба все пак премина входа и хлътна до половината в нея. Павел чак зави от кеф, чувстваше се, като хванат в менгеме и все пак хватката беше нежна, като кадифе. 

Очите на Габриела щяха да изхвръкнат от напрежение, а мозъкът ѝ завря от хаотични емоции. Дори действието на наркотика не беше достатъчно, за да притъпи съзнаването от случилото се. Чукаха я групово. Ако до сега ѝ се изреждаха, като кучета на разгонена кучка, сега я чукаха без дори изчакат предишния нерез д свърши  с нея. Това правеше невъзможна дори преструвката за някаква интимност, Габриела беше принизена до парче месо, дупки, които мъжете използваха, за да облекчат нагона си. 

Мисълта за това я възбуди, възбуди я така, както нищо до сега не я беше възбуждало. „Господи, не е наркотика! Аз просто съм си долна курва... това, което ми боцнаха, само помогна на уличницата да се освободи.“ Габриела стрелна главата си напред, като нападаща змия. Впи устни в тез на Павел със стръв целуваше го с широко отворена уста, тикаше езика си и търсеше неговия. Стенеше и ръмжеше, докато мъжът превземаше още и още от стесненото ѝ влагалище. Двата члена се бяха притиснали в нея, разделени само от тънката преграда между ануса и вагината ѝ. Напрежението в нея беше зверско, всяко движение на единия или другия пенис се        чувстваше, като умножено по десет. Габриела виеше, хапеше рамото на Павел и го дереше с нокти. Дори не знаеше дали изпитва оргазъм или плува през някаква безкрайна психаделична агония. Смътно усети пулсиране на твърдия член, втъкнат в задника ѝ, а почти веднага и на този, ръгащ вагината ѝ. Някъде далече имаше глас: 

– Дайте да видим хубаво дупките! Разтворете ѝ краката, да се снимам кака и тече сперма от гъза и путката. Така, чудесно! Следващите, мятайте я! 

Груби мъжки ръце я подхващаха и подхвърляха тялото ѝ както си искат, за свое собствено удоволствие, ръгаха мръсните си свински членове в нея без да я питат и да се интересуват дали я боли или ѝ харесва. През пелената на амока си усети чудовищно напрежение на входа на влагалището си, сякаш някой се опитваше да откъсне срамните ѝ устни. 

– Какво правите, бе?! Не виждате ли, че и двамата се опитвате да го вкарате в путката ѝ?! – думите на Дренски не достигаха д нашмърканите нерези. – Еби му майката! Поне да намеря ъгъл да снимам... 

След няколко момента двата члена успяха едновременно да я насилят и проникнаха в нея. Все едно двуглаво чудовище се вмъкваше в утробата ѝ, пълзеше навътре, превземайки я сантиметър по сантиметър. Габриела закрещя и се замята, без да може да се изниже от двата хуя, на които беше набучена. Причерня ѝ от непоносимото напрежение, писъкът и процепи станалия задушен въздух в стаята. Тялото ѝ се замята в конвулсии, краката ѝ  ритаха безпомощно и момент преди да загуби съзнание усети как мехурът ѝ се отпуска и силна струя урина зашиба гърчещите едно върху друго тела. Последният ѝ смътен спомен беше острата амонячна миризма и                          тежкото пъхтене на неспиращите да я чукат нерези. 

 

– Десантчик, екстра стана! – Дренски се хилеше, като тиква. – Ако изгубим изборите, гладни няма да останем! 

“Ще ти дам да се разбереш! Ако сме изгубили изборите... Тъпак!”, помисли си Василев, но на глас отвърна: 

– Гранитска да я свести и пооправи. После я свалете в мазето, за там камера няма да ни трябва. Идвате само ти и лейтенантът, на останалите говеда им дайте нещо и да почиват. 

Василев обясни на Гранитска и на Дренски подробно какво ще иска. Майорът се хилеше, а жената кимна. Устните ѝ се бяха стиснали в тънка резка. 

Гранитска изкъпа Габриела, даде и да пийне една голяма водка, докато я подсушаваше. Стрелна с поглед вратата на банята, за да се увери че е заключена и попита тихо с дрезгавия си, почти мъжки глас: 

– Действието на наркотика трябва да преминало? 

Габриела кимна, нямаше сили да отговори, в проясненото ѝ съзнание се нареждаха всички гадости, които ѝ бяха направили. И ѝ бяха харесали. 

– Полковникът иска да сте в пълно съзнание за това, което следва. Животно! – изсъска лейтенантът. – Откраднах една от ампулите му, най-добре е да Ви я сложа. 

Очите на Габриела се разшириха, тонът на другата жена подсказваше, че това което ще последва е значително по-зле от вече случилото се. Какво можеше да бъде? Нима имаше нещо повече, което можеха да ѝ направят, освен групово изнасилване и заснемането му на филм?! Гранитска не дочака отговор, счупи ампулата и ловко изтегли съдържанието ѝ в спринцовката. Дезинфекцира другото рамо на Габриела и ѝ постави инжекцията. Не трябваше да чакат дълго време да подейства, очите на жената започнаха да се премрежват, а зърната на гърдите ѝ да набъбват, тъмни и месести.  

Гранитска ѝ обу нов чифт черни чорапи, модерни, без жартиери, а със силиконова лента. Във вилата не пестяха от инвентара. Василев беше настоял изрично за тях. Беше още ученик, когато една вечер майка му влезе да се преоблича, мислейки че момчето спи. Съблече пеньоара си, после комбинезона и остана само по бикини. Хвърли едни поглед да се увери, че момчето спи, преди да свали и тях. После се обърна с гръб към него, бръкна навътре в гардероба и извади чифт дълги чорапи. Застана на един крак и се наведе за да обуе единия, а на преструващият се че спи Алекс щеше да му изхвръкне сърцето. Преди майка му да влезе, се занимаваше с това, с което се занимават повечето момчета преди да заспят. Беше затворил бързо очи, за да избегне непрестанното ѝ дуднене и мъмрене. 

“Защо още не спиш?”. 

“Да не си посмял да удряш момичетата! Не ме интересува, какво е направила!”. 

“Колко чете днес?”. 

През притворените си клепачи я следеше, кога ще излезе, за да си довърши приятното занимание. Когато тя започна да се съблича, едва не се издаде, че не спи. Трябваше да мобилизира всичката си воля, да не се издаде, когато майка му го погледна. Едрото ѝ тяло, с преливащи форми, беше всичко, за което въображението на едно момче можеше да мечтае. Големите, тежко люлеещи се гърди, изпъкналият корем и тъмното снопче косми под него. Само ако можеше да види и какво има под тях... тогава майката на Алекс се обърна с гръб към него, за да обуе чорапите си. Когато вдигна единия си крак и се наведе, момчето видя месестите, тъмно червени срамни устни между краката ѝ. Гледката го накара почти да умре от страх. И от възбуда! Мистичният орган изглеждаше огромен. И хищен! 

Майка му дълго време изпъва и оправя чорапите, преди да ги закопчае с жартиери за дантелен колан. Момчето вече беше изпръскало семето си в завивките, без дори да се докосва. 

Майка му успя да го накара да се ужасява от жените, непрестанните ѝ критики и не рядко телесни наказания, създадоха у него рефлекса да бяга от другия пол. В казармата откри, че може да получи удоволствие и от своя. Ако имаше нещо, което можеше да го възбуди в жена, това бяха чорапите. 

Гранитска не знаеше нищо за този фетиш, докато подготвяше Габриела. Знаеше обаче какво има в мазето и това я накара да открадне една от ампулите на полковник Щрос. Нямаше как да се бави вечно и поведе Габриела натам. През това време пред къщата бавно премина автомобил, Маймуняка оглеждаше внимателно. 

– Ще изчакаме да се стъмни добре малкия. После влизаме, ако всичко е наред, ти си намираш гаджето и се изнасяте. И нито дума, какво е ставало тук, инак... 

Нямаше нужда да довършва. Противно на вестникарските истории, изкарващи мафиотите безмозъчни говеда, много от тях бяха сантиментални. Нещо в историята на Боян накара Маймуняка да го хареса. 

Вътре в къщата петимата бойци от бившето УБО лежаха нашмъркани и пияни. Долу в мазето Габриела пристъпи в помещението, до едната стена имаше гинекологичен стол, до него метална маса с инструменти. Василев се беше настанил удобно в тъмно червено плюшено кресло срещу него и отпиваше от сингъл малца си. Погледът на Габриела падна на каишите, прикрепени за поставките за ръцете и краката на “магарето”. Дори под влиянието на наркотика ѝ призля от страх. Обърна се и се опита да побегне, во Дренски беше по-бърз. Скочи и я сграбчи за ръката, тя започна да се дърпа, опита да го удря, но той като че не усещаше. 

Василев кимна на Гранитска и тя хвана Габриела от другата страна. Колкото и да се дърпаше, двамата я поставиха на стола и докато Дренски я държеше здраво, лейтенантът пристягаше каишите на краката и ръцете ѝ. Като свърши, двамата се отдръпнаха, за да може Василев да огледа безпомощно разчекнатата пред него жена. Краката ѝ бяха широко разтворени, за да дадат достъп до двата ѝ отвора. Алекс несъзнателно облиза устни, не виждаше Габриела, а майка си. Гола, само по чорапи. И безпомощно вързана с широко разтворени крака. Курва мръсна! Колко пъти се беше свивал от ужас, когато замахваше. Дори когато си отвореше устата да каже нещо. Но сега щеше да си плати. 

– Мамо.  

Промърмори го толкова тихо, че останалите не разбраха. После се окопити. 

– Димитрова, аз те създадох. Без мен беше едно посредствено, неприятно амбициозно женче. Дадох ти шанс. – замълча за момент. – А ти ме обиди. В интервюто си в “Панорама” си позволи да говориш неща, които не съм ти позволявал. Позволи си да говориш за замяна на старото. Сега ще ти покажа една промяна. 

Вдигна чашата си, отпи, а после си запали цигара. 

– Сега ще променим тялото ти. За да знаеш, кой може и кой не може да обявява промени. – махна с ръка на Дренски. – Ще направя така, че непрекъснато да си спомняш за мен. 

Дренски взе един спекулум и кутийка с вазелин, металът на устройството проблесна зловещо на силната светлина. Гребна от вазелина и започне да маже аналния отвор на Габриела. 

– Ще си спомняш за мен постоянно, Димитрова. Защото сега ще разширим отвора на задника ти така, че никога повече няма да може да се затвори. На дупето ти ще зее една постоянно отворена дупка, ще я усещаш когато ходиш, като ебана. Ще я усещаш, когато сядаш, а гащите ти се търкат направо в червата ти. 

Габриела започна безрезултатно да се дърпа ужасена. 

– П-пуснете ме, пуснете ме! Моля Ви, не искам! 

– А, да. Видях, че не носиш гащи. За в бъдеще ще трябва. Понеже гъзът ти ще е непрекъснато отворен, ще се наложи да ползваш нещо, така че съдържанието му да не изтича свободно. Дали някоя от превръзките, които вие курвите ползвате, ще е достатъчна? Имаш късмет, с демокрацията дойдоха и памперсите за възрастни! 

Дренски вече мажеше спекулума с вазелин, като прецени че е достатъчно, го опря в лъщящия от вазелин анус на Габриела, премести се така, че Василев да вижда всичко и натисна бавно навътре. Металът принуди кафявият мускул да се отвори и потъна навътре. Не беше болезнено, след изпълненията по-рано анусът на жената беше добре отпуснат. Въпреки това, вкарването на металното устройство в задника ѝ накара гърлото ѝ да се стегне от ужас. Гинекологичните прегледи не бяха приятна процедура, а превърнати в инструмент за мъчение и то използвайки този отвор в тялото ѝ беше нещо изключително отблъскващо. 

Въпреки това Габриела беше напълно безпомощна да направи каквото и да било. Спекулумът влезе до край в тялото ѝ и Дренски започна да навива болта, който го отваряше. Жената усети как лопатките се раздалечават една от друга в нея, принуждавайки нежните стени на ректума ѝ да се разтворят широко. Габриела вдигна глава и видя Василев, по устните му лъщеше слюнка, а погледът му се беше оцъклил. “Гледа в мен!”, мисълта беше ужасяваща, “Гледа вътре в задника ми!”. Анусът ѝ стоеше широко отворен и хилещият се Дренски си сложи медицинско фенерче на главата, за да освети вътре в нея. 

– Продължавайте. – престърга гласа на полковника. – Да видим, колко ще успее да поеме, преди са наложи да използваме сила. 

Колкото и ужасяващо да беше чутото, а може би именно заради това, Габриела усети как зърната на гърдите ѝ набъбват, а от путката ѝ предателски потича слуз. Дренски забеляза и взе от масичката две щипки, внимателно постави едното зърно на гърдата ѝ в щипката и я остави да се затвори. 

– А-а-ангх, к-копеле! Боли! – майорът се захили и защипа по същия начин и другото ѝ зърно. – А-а-оух! Мхм. М-моля, не... махнете ги. 

Болката обаче, съчетана с усещането за разтворения ѝ от метала анус, накараха нещо ниско в корема ѝ да свие. “От удоволствие!”, обади се едно предателско гласче в главата ѝ. подаръкът от Гранитска беше започнал да действа с пълна сила. 

– Извади го, без да го затваряш напълно! – изкомандва Василев 

Дренски се подчини и бавно задърпа спекулума навън. Лопатките му се разтваряха все повече и повече, опъвайки халката на ануса по широко и от най-дебелия член, който влезе в задника ѝ днес. Габриела хапеше устни в сладостна болка, ужасно искаше някой да я докосне по клитора, вече чудовищно издут и туптящ. Сякаш прочел мислите ѝ, Дренски взе трета щипка и преди Габриела да разбере какво се кани да прави, защипа клитора ѝ. Викът ѝ процепи помещението, в момента, в който мъжът дръпна спекулума и го изкара от задника ѝ. Тялото ѝ затрепери на ръба, без да може да свърши и тя изскимтя жално. 

Усети пръстите на дренски, които мажеха още вазелин, този път вътре в нея. Беше вкарал показалеца и средния си пръст и нанасяше мазната субстанция по стените на ректума ѝ. Тя простена и се изви, мъчейки се да се намести така, че да я докосват по онова приятно място във влагалището, па макар и през тънката стена, разделяща двете отверстия. Вместо това мъжът взе още вазелин и този път вкара в ануса ѝ три от дебелите си като кебапчета пръсти. Габриела изпъшка от напрежение и халката ѝ се опъна около тях. Дренски започна да я чука бавно, мазно ги хлъзгаше навътре, после ги издърпваше навън. Първо анусът ѝ се свиваше и затваряше, но скоро започна да остава да остава отворен, дори когато пръстите на мъжа го освобождаваха. 

Василев дишаше тежко, панталонът му се беше издул отпред, а по лицето му бяха избили неприятни тъмни петна. 

Дренски добави и кутрето си, нагласи четирите си дебели пръста на отвора на дупето на Габриела и започна да ги набутва навътре. Имаше отлични познания по анатомия и използваше лявата си ръка, така че да може да ги сгъне вътре в нея и естествено да следва извивката на червата ѝ. Когато пръстите му стигнаха кокалчетата на юмрука, жената вече трепереше от напрежение. Халката на ануса ѝ се беше разтегнала до невъзможни размери, болеше, но в същото време нещо караше Габриела да иска още. Да я разтворят още по-широко! “Господи, този изрод ще си вкара цялата ръка в задника ми!”, помисли си тя, последвано от “Да, искам го!”. 

Дренски натисна и кокалчетата му преминаха през ануса, изтръгвайки от гърлото на Габриела едно “О-о-оу-ухгх!”, последвано от мигновено облекчение. Той вкара още малко и пръстите му зашаваха в ректума ѝ, затворила очи жената тихо стенеше при всяко докосване вътре в нея. Дренски погали опашната кост  и края на гръбнака ѝ, беше толкова приятно! Какъв контраст с опъването на ануса и болката от щипките! Габриела отпусна глава настрани, клепачите ѝ трепкаха от противоречивите усещания. Дренски внимателно издърпа ръката си и жената изскимтя, когато премина най-широката ѝ част. 

Пред погледа на Василев се откри широко зеещата алена дупка, между разтворените полукълба на дупето на Габриела. Бавно започна да се свива, после спря. После се сви още малко със следващото тупкане на сърцето ѝ. През това време Дренски намаза обилно вазелин по целия се внушителен юмрук, сви пръстите си в подобие на патешка човка, нагласи ги в още отворената дупка с палеца нагоре и натисна. Ръката му влезе до кокалчетата и халката на ануса се опъна в тънка линия, заплашваща да се скъса всеки момент. 

Габриела стисна юмруци и ноктите ѝ се забиха в дланите ѝ. мъжът въртеше ръката си, търсейки начин да я вкара в задника ѝ, но не успяваше. Почти беше решил, че просто трябва да натисне, пък ако ще и да я разкъса, когато кокалчетата на юмрука му някак се провряха и минаха през ануса на Габриела. Тя изпищя, а дланта на мъжа се хлъзна навътре, запълвайки ректума ѝ. Имаше чувството, че ще я пръсне отвътре, вече дори нямаше сили да вика. Анусът ѝ се обви около китката му и тя въздъхна от облекчение. Внезапно болката изчезна и остана само чувството за напрежение и пълнота. Ръката в ректума ѝ се размърда, пръстите намериха втория отвор и го преминаха. Опънатите около насилващата я ръка черва пращаха милиони сигнали, които се стрелкаха по цялото тяло на Габриела. Пръстите в нея я опипваха по така интимни кътчета, че дори не си беше представяла, че някой би могъл да ги докосне. Прииска ѝ се поеме още, анусът вече не я болеше, защо тогава да не влезе още от ръката му? 

Майорът раздвижи ръка и жената потрепера, проникна още по-навътре в нея, с върховете на пръстите си чувстваше ударите на сърцето ѝ, все едно го държеше в шепата си. Беше забравил за Василев, сега правеше любов в задника на тази красива жена за себе си, не за него. Съвсем предпазливо размърда пръсти и завъртя ръка, видя как коремът ѝ се изду. Притисна още и пръстите му се очертаха под кожата на корема ѝ. Габриела беше повдигнала глава и също гледаше как пръстите му се движат в нея. Беше нереално, гледката беше нереална, изпълването на червата ѝ беше нереално, както и разпъването на ануса ѝ. Тя отметна глава назад и закрещя, от разцъфналото ѝ влагалище захвърча слуз. 

Дренски я изчака да свърши напълно, преди да изтегли ръката си от нея. Тя потреперваше на всеки сантиметър, претъркващ се по червата ѝ, преминаващ през аналната ѝ халка. На дланта извика тихо, колкото сили ѝ бяха останали. Майорът и Василев възхитено гледаха отворът на задника ѝ. Широко зееща дупка, разкриваща пулсиращия пурпур на ректума отвъд ануса. Беше гротескно и възхитително! Дренски тъжно си помисли, че така или иначе ще трябва да прибегне до скалпела. Въздъхна и протегна ръка към острието 

 

Маймуняка изчака да се стъмни добре, увери се че няма любопитни съседи, а уличните лампи услужливо не светят. Спря колите на сто метра от вилата и цигуларите се запромъкваха безшумно. Боян за последен път погледна извадения от кошчето, в кабинета на Габриела, положителен тест за бременност и ги последва. Беше толкова лесно, че чак разочароващо, комунистите бяха толкова арогантни в чувството си за недосегаемост! Е, сега щяха да усетят! Маймуняка даде знак и най-едрият от групата заби крак във вратата, току до бравата. Дървото изхрущя, но не се поддаде и мъжът за би втори ритник. Изхвърчаха трески и вратата се люшна навътре. Преди още да може да се хласне обратно, първият он групата се хвърли вътре. 

Петимата бивши вълкодави на партията спяха, изтощени от кокаина, груповото изнасилване на красивата жена и пиячката. Събуди се само Анатоли, колкото да види приближаващия челото му приклад на автомата. 

Боян диво се оглеждаше за Габриела, но от нея нямаше и следа. На никой друг не му пукаше, групата на Маймуняка безпогрешно откри складираните запаси от кокаин за нуждите на партията. Бяха много повече от обещаните от Тони триста кила. 

Отваряше врати, диво оглеждаше стаи, слезе по стълбището в мазата. Беше взел един от автоматите, никой не възрази. На гинекологичния стол беше вързана Габриела, с чудовищно разтворен анус, зеещ като някаква червена хралупа. До нея беше изправен як мъжага, който се извърна с котешка бързина. Преди още Боян да може да вдигне автомата, той беше извадил ТТ-то от кобура си и черното дуло гледаше право в очите на младежа. “Край”, успя да си помисли той. 

Гранитска замахна със саблен удар зад Дренски, с цялата сила, която и даваше омразата към мъжете. Дланта ѝ премаза сънната му артерия и той умря преди още тялото му да се стовари на пода. 

Боян и Гранитска крепяха Габриела помежду си, докато я качваха по стълбите. Бяха я наметнали с мъжки халат, но и така лигите на борчетата потекоха по изкусителната жена. Тя сякаш излъчваше сексуалност! 

– Нали беше само една жена? – свъси вежди Маймуняка. – Как станаха две? 

– Д-две, да! Тя и... тя. 

– Разкарайте я, докато не е станала някоя беля! - мафиотът си знаеше стоката. – И... умната! Облечете я, ей! 

Гранитска кимна, и сакът в ръката ѝ се заклати, навярно пълен с дрехите на красавицата по чорапи и халат. 

 

Намериха Александър Василев завързан за гинекологичния стол. Беше се насрал преди да умре. 

Гранитска паркира колата пред блока на Габриела. Качиха се, сложиха изтощената жена в леглото и седнаха в хола. В сака имаше пачки от сто къса по сто западно германски марки. 

От българската политическа сцена изчезнаха едновременно Габриела Димитрова и Александър Василев. За нея не се чу нищо повече, той беше починал от инфаркт. 

 

*** 

 

Боян остави детето в градината и забърза към къщи. Там го чакаше Габриела, ненаситна за все нови и нови експерименти. 

 

Край.