Бай Тасю (Атанас) не биваше толко дърт, а работеше бригадир във ВеиКа-то у Вълчи дол и даваше работа на мангалите. Че ония му викаха “Бай Тасю”. Байовица Цура (Цветанка) беше засукана, от съседно село, ама не обичаше сикиша. Сигур щото до оргазъм не беше стигала. Тя от Вълчи дол по-далеко не беше одила, камо ли да отиде до Оргаз... Какво е това? Двамата бяха над 40 годишни, ама по-близо до 50-те. Цура беше с дълги стройни крака, машала пъпеши и джуки по рождение. Слаба с дълга черна коса и мръснишки сурат. Бай Тасю беше мускулест. Гайки до № 36 ги завиваше на ръка, ама № 10 и по-малки ги губеше кат апчета. Всичко което е необходимо да знаете е, че във Вълчи дол пият дванадесет годишно уиски, га има, със свински уши и чесън. Бай Тасю беше изумувал да завлече Цура на почивка. На Уйкенд! Викна едно младо мангалче да му направи резервация за СПА отел. Биваше модно и сичките му началници бяха одили.
Отидоха у СПА отела, настаниха се и веднага се разхвърляха. Надянаха халатите и към гьола. Там Цура се изплющя на един шезлонг и начетено отвори книга, така беше чувала, че правят другарките ѝ по Варна. Бай Тасю се накисна в гьола и заоглежда женорята наоколо. Дали от топлата вода или от голите булки, ама кочана му стана. Отиде на дълбокото, че да не се вижда много, докато бавно-бавно си го наместваше и почесваше. Скубнеше косъм и го пуснеше да плава към сифона. С една буля се спогледаха, ама на няколко пъти. Тя премигна един-два пъти с мигли към него и Бай Тасю се настърви на чуждо. Кочана му се изпъна като редник пред ефрейтор. Булята беше с червена дълга коса, стройна, с машала пъпеши, сините й очи бяха като вирове дълбоки, нежната й кожа блестеше от водните капчици, движенията й бяха грациозни,прелъстително бавни. Бай Тасю се приближи към нея, но когато я наближи от изкривяването във водната повърхност от булята се виждаше само главата и разчепени крака – нищо повече. Главата ѝ над водата изглеждаше като забита над котурата. Булята обяви на всеослушание, уж на аверката си, че отива в СПА-то, омръзнало ѝ в басейна. Байовица Цура тъкмо се накисна в минералната вода, а Бай Тасю побърза да излезе и да потърси СПА-то.
Бай Тасю се потеше в сауната, като Веско Маринов на концерт пред секси баби и чакаше в засада. Галеше кура през гащите и гледаше с нега към вратата. Червенокосата отвори вратата, усмихна се и влезе кокетно, като поздрави нежно. Качи се на лежанката и се изпружи по гръб. Сега имаше време Бай Тасю да я огледа още по-добре. Дълги бели баджаци, цици преливащи от малко горнище, сини очи с големи мигли, като паунови опашки. Бай Тасю се беше замечтал, кочана му се беше изпружил и гащетата му бяха като детска палатка. Спазматично кура му се надигаше и въздишаше в готовност. Капчици пот се стичаха по нежната кожа на женските баджаци, и мокреха плата на долнището. Вече се беше образувало петно в средата. Бягаха капчици идващи от корема и отиваха по хълбоците. Бай Тасю искаше да е капка по нейната плът. Да се лизга насам-натам по копринената кожа, да се завира тук -там. Замечтано наведе глава, щото не знаеше какво умно нещо да каже. Повдигна глава и точно срещу него булята се драпаше по котурата. Дългите ѝ маникюри леко дращеха плата, набираха го и пак го заглаждаха. Средния ѝ пръст се завърташе и потъркваше нещо в средата. Бай Тасю се протегна в транс и сграбчи цялата котура в шепата си. Чу едно одобрително:
- Ах! Каква ръка имаш! – казано с леко дрезгав глас.
- Ахъ! Колко си прогизнала! – Бай Тасю изломоти първото, което се сети.
Повече не му трябваше. Бързо отмести оскъдния плат, потърка с пръст влажния процеп, тръкна по клитора, облиза си пръста ръмжейки одобрително. Така му беше паднало пердето, че ако ще и Цура да влезе не можеше вече да го спре. Кочана сам се заби в котурата, като младо шиле я набучи с главата. Нашио беше прибелил очите и в транс се суркаше напред-назад. Смазми от наслада се гонеха под грубите му телеса, любовен огън го гореше и като врящо кафе нещо в него се надигаше. Бай Тасю беше сграбил дупето ѝ в шепите си, а краката ѝ весело се мятаха във въздуха изпод неговите мишци. А тя се беше сграбчила в дъските на лежанката и само гърба й с раменете даваха трета опорна точка, освен шепите на коравия мъж. Дупето ѝ беше меко и Бай Тасю го месеше, като тесто за питка. Дали от потта или от мъзгата, ама беше много прогизнала котурата. С лекота беше поела кочана до края. Бай Тасю шибаше и не вярваше какво му се случва. Не смееха да издадат звук, стъклото на сауната се беше припотило още отпреди това. Циците ѝ се люшкаха и сами излязоха да видят кой е тоя дето ги клати като зряла джанка. Котурата вече се беше разплякала и всяко набиване до дъно се чуваше, като приплясване. Булята беше прибелила очи и си хапеше устните, тихо мучеше със задоволство, миглите ѝ понякога ръкопляскаха на тръмбоването от хамалския кочан. Сърцето й биеше лудо, или не, по-скоро хуя на Бай Тасю биеше по него. Тези удари ги усещаши като силно сърцебиене, но всъщност бяха, като удари по тъпан. Плътта ѝ беше прогизнала от финландската жега и вътрешната вълчидолска буря. Лизгаше се из ръцете му и аха-аха да я изтърве. Ама Байо беше стиснал дупето ѝ в шепи, че чак два пръста ѝ бяха улезли в задния двор. Пръхтеше като състезателен кон на Тодоров ден. Трамбоваше я, като за последно. Очите му се бяха изцъклили и забили в кафевите зърна. Описваха кръгове заедно с подскачащите циции и ги следваха неотлъчно. Бай Тасю беше изплезил език и го беше прихапал чалъмлийски съсредоточено. Замря! Дълбоко в нея се празнеше като бетоновоз. И точно навреме, пред сауната се чуха гласове и нашите се понаместиха ни лук яли, ни лук мирисали. Споглеждаха се с усмивка и блясък в очите. Доволни от направеното, като деца направили беля, но не са ги хванали.
- Тебе как те викат? – опита да се осведоми нашия, за името ѝ.
- Викат ме за още! – каза през смях булята. - Ева! – облече си халата и излезе.
Бай Тасю нямаше какво повече да прави тук, а и други хора влязоха в сауната. Побърза да се изнесе тихо – кат пръдня от гащи. Помириса си пръстите, дето бяха улизали в задния двор и аромата на теменужки разтегли джуките му в мазно-доволна усмивка. Целия беше прогизнал, пот се стичаше и му влизаше у гъза. Отиде на душкабината, пусна си душа – да се охлади. Огледа се, огледа се и придърпа крачола нагоре. Показа се главата на кочана и с облекчение пусна една дълга жълта пръчка. Урината се сля с водата в сифона и не стана жълта бара около него. Подсмръкна с нос и доволно установи, че не миришеше на пикня. Това не налагаше бързо да се изнесе и започна да разглежда душ кабината и нейните екстри. Имаше странични пръскалки за воден масаж, две отляво и две отдясно. Двете бяха на нивото на гърдите, ама другите му бяха на височината на кочана и гъза. Бай Тасю ги пусна и водната струя се прехвърли на тях. Водните капки се удряха и отскачаха от мъжката плът, като същевременно го гъделичкаше. Бай Тасю се огледа и като видя, че е сам – набра крачола и извади кочана срещу водната пръскалка. Топлата вода го обливаше, а Байо леко го търкаше, като още ползваше ланшната смазка. Водните пръски от 13-те дупчици жулеха кочановата глава, а тя пък се беше издула като уплашена жаба. Правеше мокра СПА чекия, разнежен от задоволство и горд от себе си. Пак беше изплезил език с изцъклен поглед, кога се изпляка на плочките. Празнеше се като кон, хвърляше гъсто мляко по стените. Бялото петно на червеникавите плочки се разля като говно от гларус и се стичаше надолу. Огледа се доволно и се отправи бавно и тежко към стаята. Остави петното като маркировка от разгонено псе.