– Димитрова, прати твоя сол ташак до Дондуков. – завърши съвещанието Василев. – Моя пезевенк от сутринта не мога да го намеря. Да го предаде лично!



Подаде папката на Габриела и закри събранието. Надигна се тежко и се смръщи от болката в ставите. Трябваше да позвъни на един телефон по непроследимата линия. Заключи се в кабинета си, извади специалния апарат от касата и набра номера.



– О-о-о, Десантчик! По какъв случай? – весело му отговори гласа отсреща. – Не си ни се обаждал цяла вечност. Вече мислех, че си ни забравил.



Майор Дренски имаше гадния навик да фамилиарничи, използвайки стария прякор на Василев. Трябваше и на това копеле да даде един урок, като му дойде времето.



– Здраве желаем! – тросна се Василев. – До половин час можеш ли да прибереш един човек от централата?



– Като едното нищо, дай ми обекта.





Дренски беше кадър на бившето УБО, вълкодавите на партията. Безмилостни, готови на всичко и до голяма степен социопати. След като демокрацията сполетя клетото отечество, партията създаде програмни милионери и програмна мафия. И едните, и другите напоследък се опитваха да демонстрират еманципация. Бившите комунисти обаче имаха скрити в ръкава козове, като Дренски и отряда му. Сега Александър Василев му обясни задачата. После прибра телефона в касата и отиде при Габриела.



– Димитрова. – чукна на отворената врата и като влезе я затвори зад себе си. – Долу в паркинга е пристигнала нашата къртица в СДС. Имал нещо сочно, точно сега ни трябва едно добро компроматче. Искам да го вземеш лично.



Габриела стана, опъна полата по сочното си дупе и побърза да изпълни задачата. Слезе в подземния паркинг и се огледа. Беше напълно пуст, оня син отвън, а розов отвътре плъх още го нямаше. Изобщо не чу тихите стъпки зад гърба си. Дренски нахлузи черната платнена торба на главата ѝ, огромната му лапа запуши устата ѝ и майорът я грабна и натика в багажника за няма и три секунди. Приглушените викове на паникьосаната жена се удавиха в уличния хаос на дрънчащи трамваи, клаксони и ревящи двигатели. Неугледната “Лада“ не за първи път возеше пътници в багажника и той беше специално изолиран. Габриела почти се беше задушила, когато Дренски влезе в Банкя и паркира между дърветата, в двора на наглед запусната вила.

По време на измамите на Масако Оя партията фиктивно продаде имота и сега той беше ничий, което означаваше практически неприкосновен от закона. Циганите, мародерстващи в района, не го закачаха, водени от прекрасния си нюх за лична безопасност. Отвъд запуснатата и привидно изоставена вила се намираше малък дворец с много функции. В него се приемаха важни гости, чието присъствие не биваше да се огласява, съхраняваха се авоари на партията, както в пари, така и в незаконни субстанции. Вилата беше отлично оборудвана за да забавлява и удовлетворява дори най-причудливите прищевки на гостите си. Отдалечена и шумоизолирана, за да не предизвиква ненужно любопитство.

Дренски измъкна полу задушената Габриела от багажника и бързо я вкара в къщата. Сложи я да седне, решително, но без грубости. Още не знаеше какво ще трябва да прави с нея.

– Чаша вода, нещо по-силно? – прекъсна въпроса и с жест. – Нито знам, нито бих Ви казал нещо. Ще ни се наложи да почакаме.

Двамата зачакаха, тя с трескаво работещ ум, той наблюдавайки я с умерено любопитство. Александър Василев пристигна няколко часа по-късно, придружен от още петима бивши служители на УБО. Придърпа си стол и седна срещу Габриела.

Беше изчакал нужното време, а после отиде да вземе нещо от Военна Болница. Старият му приятел полковник доктор Маринов му обясни:

– Топ секретно, Десантчик! – подаде му ампулите. – Даже не знам, какво точно има вътре. Със сигурност нещо екзотично! Агентът на НКВД в Париж го е прибрал от квартирата на Гестапо. Разработено е по искане на някой си Щрос, полковник от СС.

– Ще е в съзнание, нали?

– Абсолютно! Опиатът предизвиква силна еуфория, както и сексуална възбуда. „Пациентът“ остава в пълно съзнание, не изглежда дрогиран, просто няма контрол над тялото си и стимулираните му сексуални нужди. Излишно е да ти казвам, че никой не бива да научава?

Василев кимна, взе ампулите и благодари. Размениха си още и някоя друга клюка, поговориха и за инфлацията и си взеха довиждане. После подбра охраната и тръгна към Банкя.



– А, Димитрова! Съжалявам, че Ви накарах да чакате, но щеше да е подозрително да изчезнем по едно и също време.

– Как-к-во, значи това? Защо ме отвлякохте?! – избълва тя. – Това е скандално, веднага наредете да ме пуснат!

– Нищо такова не смятам да направя, а Вие е по-добре да не ми повишавате тон.

Студеният му спокоен глас я уплаши повече от всичко до сега.

– Тук сте по две причини. Едната е партийна, а другата лична. Признавам, че беше недоглеждане от наша страна, да издигнем неконтролируем човек толкова високо. Представяте ли си на какво ще заприличаме, ако всеки може да си прави и говори каквото и когато си поиска? – той поклати глава. – Ще станем като ония палячовци от СДС. Разцепления, отлюспване, междуособни борби. Не, при нас нещата трябва да се решават по възможност зад кулисите. Няма нужда народът да ни гледа бельото... освен ако не се наложи.

– Какво се очаква от мен? Да подпиша с кръв, по фаустовски? – красивите устни на Габриела се изкривиха презрително. – Да отрежа кутрето си? Да си направя татуировка?

Василев се развесели:

– Нищо толкова драстично. Работата е там, че за почти всеки партията има по нещо. Да, да! Дори и за мен. – той въздъхна примирително. – А за Вас не. Вие разбира се бяхте само пионка и не беше належащо. Главозамайващото Ви издигане обаче... Да, тъкмо то налага да разполагаме с някаква гаранция за Вашата вярност. Ако ни съдействате, може дори и да Ви е приятно.

Тръпки полазиха по гърба на Габриела. Много ясно беше за какво намеква, но нарочно не го казва директно, за да задоволи садистичната си натура. Когато Боян я изнуди за секс, поне и остави избор, а сега и съобщаваха какво ще се случи. Василев, петимата яки мъжаги и жената с тях нямаше да имат никакви проблеми да я насилят. Габриела се съсредоточи, трябваше да оцелее, заради него!

– К... к-какво искате да направя? – стараеше се гласът и да звучи равно. – И имам ли избор?

– Не, Димитрова. Нямате избор. Изправете се, Дренски, подготви техниката в снимачната стая. – Габриела стана и изправи рамене. – Лейтенант Гранитска, съблечете я. И и помогнете да облече „сценичния“ си екип.

Последното Василев изрече с ехидна усмивка. Габриела затвори очи, жената от охраната на Василев се приближи към нея със стегната войнишка крачка. Изражението и беше сурово, по-скоро мъжко, каквито бяха и жестовете и. Свали сакото на Габриела и го окачи на облегалката на стола, после разкопча ризата и и пред всички се разлюляха свободно тежките гърди на жената. Мъжете от охраната подсвирнаха просташки, а Василев извади ампулите и спринцовка.

– Гранитска. -подаде ги на грубата жена. – В рамото, една ампула... на първо време.

Страх пребягна по лицето на Габриела.

– К-какво е това?! Не, не искам!

Преди да успее да мръдне, един от мъжете се озова зад нея и я сграбчи здраво. Гранитска оголи рамото на Габриела, педантично дезинфекцира с памуче и забоде иглата.

– Не се плашете, ще Ви помогне да те отпуснете. За Ваше добро е.

И наистина почти веднага по тялото и де разля гъделичкаща топлина. Мъжът зад нея я пусна, а Гранитска продължи да я съблича. Прилежно сгъна ризата и я постави на стола. После разкопча полата и я смъкна, откривайки обутите в дълги черни чорапи крака на Габриела и голите и слабини. Тя пламна от срам, мъжете се разшумяха, а Василев дори отвори изненадано уста.

– Димитрова, изненадвате ме! Така ли ходите винаги? Без бельо? И на заседанията ли сте без гащи, може би дори така сте били в телевизията? – той се облегна назад. – Дори няма нужда от сценичен костюм, та Вие сте си с него. Кой да предположи, Ледената ни кралица, ходи като уличница. А може би и тайно сте такава?

– Погледнете, избръсната е между краката! – Гранитска безцеремонно бръкна с пръст между краката и, а после разтвори и полукълбата на задника и. – И отзад е гладко избръсната. Анусът и май не е девствен. Да я подготвя ли навсякъде?

– Да, да не губим повече време. Камерата сигурно вече е готова. Скъпа госпожо Димитрова, ще заснемем един филм, с Вас в главната роля. Ако останете лоялен член на партията, това произведение на изкуството ще си остане конфиденциално. Ако ли пък не... е, касетата ще цъфне на най-горния рафт на всяка квартална видеотека. – Василев кимна към лейтенанта. – Водете я.

Гранитска хвана здраво Габриела под ръка и я помъкна към банята, наркотикът вече започваше да действа и тя запреплита крака. В главата и се гонеха страха от предстоящото, срама, мисълта за него, както и перверзно сладострастно предвкусване, раздуто до грамадни размери от съдържанието на инжекцията.

Двете жени влязоха в банята и Гранитска затвори вратата, чак тук си позволи да направи гримаса, показваща мнението и за възбудените, като нерези мъже. Банята беше луксозна и просторна, с масажна маса до едната стена и голяма вана . Тя помогна на замаяната Габриела да се покатери на масата.

– Легнете по корем и свийте единия крак. Още, коляното да опре в гърдите Ви. – през това време пълнеше торбичка с топла вода. – Отпуснете се, така поне няма да Ви боли.

Дръпна поставка за системи до масата и окачи пълната с вода торбичка на нея, после прикрепи дълъг шланг нея и му сложи накрайник, дълга тръбичка с топче накрая. Габриела гледаше въпросително и другата жена поясни.

– Ще Ви почистя, не искаме срамни сцени. Сега ще Ви намажа с вазелин. – извади кутийка и гребна от нея щедро количество. – Помогнете ми. Хванете задните си части и ги разтворете. По широко! Трябва да имам пълен достъп.

До преди месец Габриела дори не би си помислила да вкарва нещо в дупето си, но Боян промени мнението и. Първо насила, а после все повече и повече по нейно желание членът му, пръстите или езикът му минаваха през вече не толкова стегнатия ѝ анус и със смес от срам, болка и удоволствие я караха да свършва. Сега наркотикът добави похот и жената усети как слабините и се свиват, предвкусващи познатата възбуда. Гранитска започна да нанася вазелина енергично и опитно по кафявия заден отвор на Габриела, а после започна да го втрива с масажни движения. След минута легналата жена вече дишаше тежко и от време на време изпъшкваше тихо, а сгушеният между двете едри полукълба на задника ѝ анус лъщеше от мазната субстанция.

Гранитска загреба още вазелин, нагласи пръста си и като натисна съвсем леко, го остави да потъне в омекналия от масажа отвор. Габриела притвори очи, а пръстите и потънаха още по-дълбоко в едрия и задник. Когато пръстът проникна в нея до край, лейтенантът започна да го върти наляво-надясно, нанасяйки вазелина навсякъде по кадифено нежните стени на ректума. Изкара пръста си, за да добави още смазка, а после я набута навътре с два пръста. Този път разтягането на аналния пръстен беше по-осезаемо и между срамните устни на Габриела се пролази капка възбуден секрет. Гранитска набута вазелина колкото по-дълбоко успя да стигне и после започна да върти пръстите си, за да разхлаби възможно най-много да я отпусне за предстоящото. Имаше представа на какво са способни разгонените нерези в съседната стая и изпитваше съжаление към обречената жена. Позволи си една безмълвна въздишка и освободи задното отверстие на Габриела, която в отговор измънка недоволно. Беше започнала несъзнателно да движи таза си в такт с масажиращите я отвътре пръсти.

Гранитска намаза накрайника с вазелин и го постави в ануса на легналата жена, нагласи ъгъла на проникване и го вкара целия. После отвори дозатора на торбичката с вода и топлата течност потече по тръбичката и започна да изпълва червата на Габриела. Тя се сепна от непознатото усещане, отвори очи и надигна глава.

– К-как-во ми правите?

– Не знаете ли? - учудено вдигна вежди другата жена. – Промивка, искаме Ви отвътре напълно чиста. Популярно казано клизма.

– А-ахх.

Габриела имаше само смътна представа за процедурата, която превземаше най-интимните ѝ кътчета. Когато ректумът ѝ се изпълни, тя изпита слаба болка и направи гримаса. Гранитска веднага реагира и я накара да отпусне свития си крак и да свие другия. При промяната на позицията на тялото, ректумът ѝ се отвори и даде възможност на издуващата го вода да прелее отвъд. Течността пълзеше по червата ѝ, намираше пътя си все по-навътре и по-навътре, оповестявайки пътя си с приятно гъделичкане, което разбира се нямаше как да почеше.

Габриела изскимтя и се изви, започваше да се чувства изпълнена, както никога до сега. Членът на Боян беше дебел, но все пак стигаше само до някъде. А това ново нашествие в тялото ѝ не знаеше граница!

– Обърнете се, чакайте, ще ви помогна. Дайте ми ръка.

Гранитска помогна на другата жена да се завърти с пъшкане, като същевременно придържаше шланга в ануса ѝ. Тежките гърди на Габриела се разлюляха и лейтенантът забеляза, че зърната им се бяха подули от възбуда.

– Легнете назад, така ще може да влезе повече течност.

Габриела се отпусна по гръб и през премрежените си клепки видя, как коремчето ѝ се беше издуло от все по-голямото количество вода в него.

– Ще ви помогна, да се разнесе по-добре.

Гранитска сложи длан на изпъкналия корем и започна нежно да го масажира с кръгови движения. Габриела се смръщи от болка в началото, но после водата наистина започна да се влива още по-навътре в червата ѝ. С облекчението дойде и още удоволствие и та притисна бедра, търсейки да задоволи похотта разгаряща се все повече в нея. “Какво пък, нека я облекча поне малко”, помисли си Гранитска, раздалечи със свободната си ръка бедрата ѝ и внимателно докосна клитора. Габриела извика и изви тяло, търсейки желаното докосване, другата жена разбра нуждата ѝ и като вкара лесно показалеца и средния си пръст в хлъзгавото влагалище, затисна с палец напращелия клитор. Водата беше повече от половината изтекла в тялото на Габриела и дори с масажа на корема, тя се чувстваше издута, като балон.

Гранитска отново ѝ помогна да се обърне, този път я накара да застане на лакти и колене. Коремът ѝ увисна тежко надолу, като на бременна. Движението беше придружено с клокочещ дълбоко в червата на Габриела звук на кламбучкащата се вода. Анусът ѝ се свиваше и отпускаше в опитите си да изхвърли накрайника и Гранитска го натика обратно навътре, като все по-яростно чукаше с пръсти Габриела.

– О-оухх, н-н-е моу-гх-а по-в... ече! Не... мог...

Гранитска бързо я вдигна от масата и я постави да седне на тоалетната, като в последния момент изтегли запушващия задника ѝ шланг. От ануса на Габриела се изстреля струя, която зашиба фаянса, а самата жена завика и се затресе в оргазъм от внезапното облекчение. Имаше чувството, че от нея шуртя вода цяла вечност. А облекчението беше неземно. Накрая Габриела се почувства изпразнена и лека, като балонче с хелий, струваше ѝ се, че може да полети!

– Да повторим процедурата, за да сме сигурни.

Дали гласът на Гранитска беше станал с една октава по-дрезгав? Нямаше значение, в обзетото от развратни желания съзнание на Габриела още една такава процедура беше желана. Не само повториха, но и потретиха, последния път оставиха водата да пълни дупето на Габриела съвсем бавно, тя лежеше по гръб с разтворени крака, а езикът на другата жена отново и отново се плъзгаше по разлигавената ѝ цепка. Спираше на клитора и го всмукваше лакомо, сучеше го, а в последния момент го изплюваше, отдалечавайки края и слизаше надолу, за да задълбае в разцъфналата алена путка.

Когато коремът на легналата жена се заобли за трети път Гранитска, без да отлепя устни от слабините и, сложи длани издутината и започна да я притиска и разтрива. Габриела стисна главата и между бедрата си и започна да се излива в устата. Гранитска жадно лочеше всичко, с трескав поглед. Двете жени приличаха на разгонени кучки, едната под влиянието на наркотика, другата от възможността да удовлетвори прикриваната си и сдържана страст.

Едната жена помогна на другата да изпразни за последен път течността, с която беше напълнена и доволно отбеляза, че е напълно чиста. После и помогна да нагласи и оправи свлечените си чорапи и да сложи обратно корсета, освежи грима и я поведе към една от спалните.

Стаята беше просторна, с голямо легло в средата, постлано с копринени чаршафи. Дренски вече беше поставил триножник с готова професионална снимачна камера. Другите четирима мъже от охраната чакаха вече голи, нетърпеливо мачкайки възбудените си членове. Василев не присъстваше. Сексуалният акт между мъж и жена му беше отвратителен и само той си знаеше, какво му беше струвало да направи дете на жена си, в наложения му династичен брак. Хомосексуализмът преди 1989г. Беше факт, но трябваше да става зад паравана на щастливото социалистическо семейство. В следствие на това той се озлоби, успяваше да получи ерекция, само когато си представяше как някой изтезава омразната му съпруга. Но на филма, Димитрова трябваше за изглежда щастлива и правеща го със страст и желание. За това и остави хамалската работа на глиганите от охраната. Нищо. След това щеше лично да се позабавлява.

Изгарящата от похот като разгонена кучка, жената огледа сцената. Разумът ѝ беше все още буден, както беше обещал докторът, но затворник в собственото си тяло. Можеше да крещи, да умира от срам и унижение, но тялото откликваше само. Сякаш да беше марионетка на конци, дърпани от някакъв невидим извратен бог на похотта.

Мъжкарите в стаята бяха все расови екземпляри, мускулести, космати, с арогантно щръкнали членове. „Курове“, помисли си Габриела и сама се ужаси на вулгаризма, езикът ѝ обаче се стрелна навън и облиза устните. „Не се дръж, като разгонена мръсница“, изпищя обезсиленото и съзнание. Едната и ръка погали гърдите ѝ, а другата се спусна към мокрите от възбуда слабини. Мъжете настръхнах, като кучета надушили дивеч. „Ще го направя с всички заедно!“, ужасено констатира съзнанието.

-Габриела, нали можем да си говорим на „ти“? – свойски се ухили Дренски. – Качи се на леглото и седни с лице към камерата. Точно така, облегни се на таблата и разтвори крака. Много добре!

Габриела изпълняваше всичко със стегнато гърло, тялото и искаше груповото изнасилване да се случи. Чак и призля от желание. Казаха и да свие колене нагоре и да ги разтвори, а с ръце да открие путката си. Разлигавеният и отвор цъфна пурпурен и разтворен пред камерата. Дренски приближи фокуса към лицето ѝ, за всеки гледащ филма нямаше да има съмнение. Нежното Лице на Партията се показваше, като долна курва, а интелигентната муцунка беше въплъщение на разврата. Спусна се надолу, за да хване в цял кадър безсрамно разтворените ѝ бедра с аленеещия, блестящ от лига отвор между тях.

-Чудесно се справяш! Поиграй си със себе си. – Габриела не разбра и той поясни. – Започни да се галиш. По гърдите, между краката.

Тя хвана гърдите си с ръце, повдигна ги и ги поднесе пред хищните погледи на мъжете. От осезаемата им похот големите тъмни кръгове се свиха и увенчалите ги зърна се сбръчкаха и щръкнаха напред. Габриела разклати циците си, като да мамеше и дразнеше зрителите. Двама даже мръднаха крачка напред и жената се засмя, когато Дренски им изръмжа и те застинаха на местата си. Тя плъзна ръка надолу по корема си, стигна до лигавите си от възбуда слабини и добре намокри пръсти със собствените си сокове. После с два пръста ги разнесе по едното си зърно, то лъсна мокро и тя го хвана между палеца и показалеца си, както правеше Боян, стисна го и започна да го върти. Мъжете сграбчиха членовете си в ръка и юмруците им запомпаха яростно. Това така я възбуди, че ако някой само я докоснеше между краката, щеше да свърши на мига. „Господи, ами ако... ами ако това наистина ми харесва“, мисълта ужаси заключеното и съзнание. Може би точно това искаше, но не си го признаваше, а сега и се отдаваше възможността да го получи, но без чувството за вина. Нима беше просто курва? Същото се случи и с Боян, не беше нейна вината. „Но ми хареса! Ще ми хареса и сега!!!“. В този момент се обади Дренски.

-Павка, айде да помогнеш на дамата!

Щастливецът се хвърли напред, като хрътка и за секунда се озова на леглото.

-Не я скривай от камерата, бунак – засмя се операторът. – Какво ли ти говоря...

Вдигна камерата от статива и потърси по-добър ъгъл. Павката беше съборил Габриела по гръб, нахлу в хлъзгавото и влагалище от раз и замушка с дълбоки, груби движения. Големите и цици се мятаха бясно от тласъците му, както и краката и, широко разтворени настрани. Камерата се фокусира върху изкривеното от похот лице на Габриела, точно когато тя прегърна Павел през врата, придърпа го и лакомо го зацелува. Тя отвори уста и той натика езика си вътре и го завъртя, като бургия. Ноктите на жената го задраскаха по якия врат и той я заръга още по-здраво, като пришпорен кон.

Дренски отдалечи кадъра, за да покаже как масивното тяло на мъжа буквално набива разкрачената широко Габриела надолу в матрака. Членът му беше твърд и извит, като глигански бивник, подсилвайки алегорията за ебящ нерез. Павел нямаше как да издържи дълго на това темпо и като загрухтя нещо неразбираемо се наби до топките в мократа путка на жената и затрепери, осеменявайки я като пес кучката си. Накрая запотен се дръпна и операторът побърза да снима широко отвореното влагалище на лежащата по гръб и разкрачена Габриела. Тялото и лъщеше от пот, главата и се търкаляше в сладострастен делириум, а от пулсиращия ѝ отвор се стичаше спермата на Павел.

-Тольо, ти си! Не карай дамата да чака! – Дренски кимна на други двама. – Хванете и краката и ги дръжте широко разтворени.

Двамата изпълниха заповедта, застанаха от двете страни на Габриела, хванаха я за глезените и като разтвориха широко краката ѝ, ги натиснаха назад, почти опирайки коленете ѝ в раменете. Анатоли се намести коленичил пред разчекнатата жена, хвана члена си и го намести на отворената дупка на влагалището и. Габриела вдигна глава и го погледна с развратен поглед.

-Хайде, каква чакаш? – предизвика го, напълно упоена от наркотика. – Няма страшно!

Мъжът вкара члена си бавно, за разлика от Павел се наслаждаваше на задължението си, вместо хлапашки да се насити възможно най-бързо. Подпря се на разтворените и бедра и забеляза, че клиторът и е изхвръкнал изпод шапчицата си, червен от възбуда. Защипа го с пръсти и го задърпа, а Габриела безпомощно зарита с крака от болка и удоволствие, но мъжете от двете ѝ страни я държаха здраво.

И двамата замачкаха със свободните си ръце големите и гърди и подражавайки на теглещия с пръсти клитора и Анатоли, защипаха набъбналите ѝ зърна и започнаха да ги дърпат. Възхитен Дренски си помисли, че това надминава и най-разюзданото немско порно. Ако кариерата на депутатаката се провалеше, нямаше да остане без работа! Габриела мяташе глава и хапеше устни, разляла се в невъздържана похот. Пред лицето и беше един от надървените членове на държащите я мъже и тя се пресегна, хвана го и го сложи в устата си.



Следва