Салим с мъка отвори очи. Петелът сякаш кукуригаше направо в ушите му. “Ще те сготвя, птицо проклета! Нямаш търпение да се развидили и да подгониш кокошките! Ще те сготвя и ще те сменя с някой петел - гьотверен!” Такива мисли изпълваха главата на Салим, но и беше благодарен. Време бе за ставане. Царевицата искаше вода по хладина.
С голяма неохота младия мъж се измъкна от леглото, надена цървулите на босо, метна потник на гърба, изми очите с шепа вода от дворната чешма, изжабурика с глътка ракия, за устна хигиена и пое с каруцата към къра.

Слънцето стигна зенита и жегата започна да се усеща в дробовете на живинките по земята. Салим бе свършил преди часове своята работа, но не му се прибираше. Обичаше да обикаля градината си, да чисти треви , да се радва на даровете на майката Земя. Взе торбата от каруцата и се отправи към края на имота под трите ореха, израсли в триъгълник и образували дебела сянка.

Приближавайки се видя, че под орехите има човек. В силуета разпозна Лазарина. Тя беше другоселка, рожба на циганин и рускиня. Майка ѝ се бе върнала в родината си и баща ѝ още не навършила 15 години я бе оженил за Асан, местния налбатин.
- Зино, к'во правиш в нивата ми, ма? - Строго извика от далеч Салим.
- Е, Сали, кажи “Добър ден!” , ко си развикал?! Одих за гъби, напече ме и реших да изпуша една цигара на сянка. Не съм те крала или убила!
Лазарина не бе навършила още 20 години. Винаги ходеше нагласена и хубава. Мъжа ѝ печелеше добре и се грижеше за нея. Нямаха деца, а Асан не отговаряше на никой - защо.
- Имаш ли повече сигари? - Вече по спокойно запита Салим.
- Имам, бе , ела. - и Зина му подаде наполовина изпразнен пакет “Арда”
Младият мъж посегна за пакета и видя, че при обръщането към него, полите на Лазарина леко се бяха отворили, понадигнали и се виждаше глезена на единия сгънат крак, чак до коляното. Бялата ѝ кожа предизвика смущение в дъха му, но реши, че е случайно и запази самообладание. Измъкна цигара, приседна до момичето и запали. Дръпна силно, задържа и бавно изпусна дима. Неволно затананика “ Дайте да запаля една сигара за да забравя...”
- К’о, к’о думаш? - наостри уши Лазарина
- Нищо, ма ! Това е една средновековна песен написана по текст на великия немски поет Рембранд.
- Я, колко си начетен! - Възхити се момичето.
- Да, той е написал много либрета и сценарии за филми, но от Холивуд не са го открили да му платят и не са снимали.
- А к’о е туй “либрета”? - С любопитство запита Зина и се приближи плътно до него, сякаш за да го чува по-добре.
- Така по модерно му викат на текстовете на народните песни.
- Аууу, колко интересно!!! Ти к’о пра'иш на къра с тоз акъл? Бегай ставай учен!
- А, не! Тук ми е добре. Гледам си градините, стоката и имам много време да размишлявам върху проблемите на планетата.
Лазарина се позамисли и запита:
- А, момиче имаш ли си?
Салим въздъхна дълбоко.
- Нямам Зино, сърцето ми е празно за момичета... Дадох го на една фея, а тя го захвърли и не ми обръща никакво внимание. Как ли не и пиша, не я задявам, не я моля за капчица внимание, но тя си лети в нейния приказен свят с някакъв парашутист и не ѝ пука за мен...
Сълзи покапаха по лицето на младия мъж. Лазарина трогната взе главата му и я положи на младата си гръд.
- Поплачи си , бате, излей мъката си! - Нежно шептеше момичето и галеше главата на Салим.
Той усети топлина, загриженост и се зачуди, дали ако сме по-добри хора, няма да сме по- щастливи?! Обви с ръце крехкото тяло на момичето и се притисна до нея. Усещаше блаженство, усещаше бързото туптене на друго сърце, толкова, толкова близо до неговото. Надигна глава и погледна Зина в очите. Големите ѝ сини очи го поглъщаха, потапяха , привличаха. Доближи се и целуна устните ѝ. Момичето не се отдръпна. Салим сдоби смелост и я зацелува с все по нарастваща страст. Лазарина се отпусна и полегна по гръб. Дрехата ѝ разкри горната част на красивите и гърди. Младия мъж зарови лицето си в тях обсипвайки ги с безкрайни целувки. Ръката му повдигна полите на Зина и докосна коляното ѝ. Момичето потрепна, изпусна въздишка и прошепна:
- Сали, ако ни види някой и Асан разбере, ще ни убие у двамата!
- Тук никой не минава по това време.
Увереността му нарастваше и ръката му пропълзя по бедрото нагоре към лоното на момичето. Зина дишаше накъсано, целуваше лицето на любовника си със страст изгаряща кожата му. Ръката му докосна младата ѝ путка. Нямаше бельо и за негова изненада, нямаше и косми. Зарадва се, вдигна полите ѝ и зарови устни в мократа ѝ сладост. Лазарина ухаеше хубаво. Младата ѝ плът още пазеше аромата на сутрешен душ, въпреки разходката в гората. Езика му откри топчицата на сладостта ѝ. Облиза я страстно, засмука я и потопи пръсти в бълващата влага, путка. Момичето се заизвива в танц на страстта, устните ѝ издаваха и хрипащи и пискащи тонове, не много успешно подтискани. Салим се изправи и смъкна панталона си. Зина се постресна и сподавено извика:
- Чакай , бате! Не така!
Посегна с ръка и обхвана набъбналата му страст. Задвижи се по ствола му и заговори:
- Наш’та болка е , че Асан не може да прави деца. Ако ти дам в путката и стане белята, резила ще е голям!
Салим увеси нос. Сякаш ледено цунами го връхтля.
- Е, не де, бате Сали, не се натъжавай. Няма да спрем сега...
Лазарина го придърпа и пое хуя му в устата си. Мъжа се изпъна от новото усещане. Нежния ѝ език го обхождаше с наслада. Топлината на меките ѝ устни го даряваха с усещания за които не бе и подозирал. Не, че не му бяха правили свирка, но такава изпиваща страст и нежност не бе срещал. Обхвана с ръце главата на момичето и я притисна силно към себе си. Потъна в устните ѝ, а топките му опряха в красиво оформената ѝ брадичка. Лазарина послушно поемаше хуя му. Давеше се, избиха сълзи на очите ѝ , но не се противеше. Дори обхвана с ръце задника му и сама го притискаше към себе си. Изведнъж спря, измъкна се и продума:
-Не свършвай, имаме още работа!
Изправи се, хвана Салим за ръка и го постави с гръб към ствола на един от орехите.
- Седни и се облегни на дървото! - почти заповеднически изрече момичето.
Салим седна, облегна се на ствола с изпънати напред крака и стърчащ хуй. Момичето го прекрачи с гръб към него, повдигна полите си , наведе се напред, обхвана хуя му и започна да го прекарва по дължината на цепката си. Розовите устни на путката ѝ го обмазаха добре с мъзга. Тогава Зина го насочи в дупето си. Натискаше се леко, но настойчиво и Салим усети, как навлиза в топлото , стегнато младо дупе. Обзе го огромна страст и си мислеше, че ще свърши на момента. Но момичето така го притисна, че изпразването беше невъзможно. След, като го пое до край, Зина се облегна на Салим и прошепна:
- Не пази ръцете си! Гали ми циците и путката!
Мъжът я обгърна. Едната му ръка застиска зърната на красивите гърди, а пръстите на другата потънаха в невероятно мократа ѝ путка. Лазарина започна да се нанизва все по-бързо на твърдия хуй. Стоновете ѝ бяха все по-силни, влагата все повече. Салим загуби представа за времето. Не знаеше къде се намира. Плътно притисналия го задник извади “сърцето му през гърлото” . Обърна главата на момичето към себе си и я зацелува така, както не знаеше , че е възможно. Лазарина се затресе върху него, пулсациите на ануса ѝ накараха Салим да свърши с вик и трептене. Отпуснаха се в прегръдка, без да излизат един от друг и замряха в безвремие.

- Да запалим, а? - протегна пакета с цигари Лазарина към Салим.
Засмукаха дима, а телата им още потрепваха от сладострастие.
- Всичко си имаш, бате. Трябва да си намериш половинката.
- Аз не пия, за какво ми е половинка?!
- За гадже ти говоря. - Засмя се Лазарина.
- И къде да го търся?
- Селото голямо. Има кръчма, дискотека...
- Оф, не мога там. - Въздъхна Салим. - От много време се заяждам с всеки - стар, млад, редовен, новодошъл. Сега ме търсят единствено да ме бият.
- Ами, бате, каквото повикало, такова се обадило! - Прегърна го и го целуна. - Ей, то слънцето към заник тръгнало. - Зина се изправи, пооправи косата и полите си, взе кошницата с гъби и си тръгна. Спря се , обърна се и каза:
- Чао , бате! А ти помисли!!!

Салим остана под ореха докато лъчите на слънцето не почервеняха. Мислите му препускаха, като табун гонен от вълци. След тези няколко часа с Лазарина, душата му копнееше още по - силно човешко внимание!