Случва се така, че понякога госпожа Съдба си прави с нас шеги, а друг път ни прави неочаквани подаръци. Боян все още не можеше да повярва, каква възможност му се предоставяше. Беше напълно сигурен, че това е тя и че не го е познала. Годините я бяха направил само още по-привлекателна. Някогашните и остри черти сега се бяха омекотили и макар тялото и да се беше наляло, в никакъв случай на беше отпусната. Нравът и обаче си беше същия зъл и безпардонен, като едно време. Жена готова да прегази всеки и да използва всички средства в името на амбицията си. Крачеше из офиса уверено, токчетата и тракаха в отсечено стакато, а заоблените и форми с очертаваха под тясната пола. Гласът и шибаше, като камшик:

-Още ли не си готов, казах ти да подредиш папките преди половин час! Голяма си мърла, виж как си подгънала крайчето на страницата! Никой не ви е събрал тука, за да си приказвате! -погледна Боян, но той само размаха дискетата и тя сви устни и го отмина. -О-о-господин Топалов! Моля, заповядайте да прегледаме речта Ви! Ти там, синята риза, направи кафе!

Боян я помнеше точно такава, млада безумно амбициозна учителка и зла, като оса. Беше станала дружинен председател, въпреки младостта си и използваше всяка възможност, за да се катери нагоре към мястото на стария и сенилен директор. Такава възможност и се предостави в лицето на Боян и Яница. Двамата десетокласници се бяха усамотили в кабинета по руски и момичето най-после склони да му позволи да разкопчае ризата ѝ. Боян не спря там и въпреки неубедителните протести на момичето, извади твърдите момински гърди от сутиена. Кръвта бучеше в ушите му и дори цялото училище да се срутеше около тях, едва ли би забелязал. В главата му се сменяха кадри на всичко, което беше чувал че правят мъжете и жените. Яница се опита да закопчее ризата си, после да му хване ръцете, но само го придърпа към себе си. Боян дори не осъзнаваше действията ѝ, толкова бе погълнат от изумително твърдата и същевременно нежна плът. Кой знае, как би завършил този ученически роман, ако в този момент внезапно не беше влязла другарката Габриела Димитрова, учителка и дружинен председател.

–Какво правите?! Веднага я пусни! Пусни я, не ме ли чу, бе?! –вбесена, че Боян не се подчини веднага закрачи към тях. – Сега ще ти кажа, на ти! Аххх, какво....

Ошашавеното момче беше вдигнало ръка да се предпази от летящия шамар, но без да иска закачи ризата на учителката, копчетата се разхвърчаха и когато тя се дръпна един от пръстите му влезе в сутиена и го опъна надолу. В стаята се разклатиха два чифта голи цици и Боян не можа да не признае, че тези на другарката Димитрова са по-големи и по-изкусителни. Тези на Яница бяха с малки и бледо розови зърна, докато тези на учителката имаха по-тъмни пъпки и около тях имаше големи, почти кафяви кръгове. Естественото привличане към по-възрастната от него жена заговори и момчето примлясна неосъзнато. Гледката остана само за секунда, преди учителката да закрие тежките си гърди с ръка. Кой знае защо, така те бяха дори още по-изкусителни. Скрити, но въпреки отчасти видими, едната кафява ареола беше още на показ с вече втвърдяващото се зърно. Момчето се удивяваше как то се променяше мигновено, когато шамарът го залюля към стената.

Другарката Габриела Димитрова беше в опиянение от гняв и радост. Когато ученикът я докосна, тя усети как плътта ѝ реагира сама, като че беше някакво отделно от нея ексхибиционистично същество, мръсно и перверзно! Това удвои яростта ѝ, вече на впечатляващо ниво, след като завари двамата разгонени юноши в кабинета по руски език. Последвалият оглед на кабинета показа пред очите на младата учителка чудната картина на бъдещата ѝ главоломна кариера. Някой беше нарисувал рога на портрета на Ленин, както и мъжки полов орган в устата му. Комбинативният мозък на младата жена веднага изгради случая. Покварен младеж, в компанията на млада развратница скверни не само храма на знанието, напада учителката си, но и поругава най-светлата личност в човешката история.

Положението беше отчайващо, а домът за малолетни престъпници в Бойчиновци го очакваше. Тогава цяла България беше сполетяна от демокрацията. 10 ноември 1989 г. се стовари с цялата си тежест. Един ден Боян беше подсъдим, а на следващия... какво? Дисидент? Борец срещу човеконенавистната система? Педагогическият съвет взе решение момчето да бъде преместено в друго училище и историята потулена.

Боян завърши, мина през казармата и влезе в университета. За разлика от повечето си връстници се научи не само да играе на компютъра, но и да работи с него. Когато една от големите партии събра студенти за сътрудници по изборите, Боян се записа, за да изкара някой лев. Бързо откриха таланта му и го сложиха да свещенодейства над машината, от която повечето солидни партийци изпитваха суеверен ужас.

Съвсем скоро в пресата гръмна грандиозен скандал. Един от водачите на партията цъфна на първа страница на в.Труд в компанията на две малолетни красавици, съвсем без одежди по себе си. И ако мъжкото достойнство на достопочтения господин целомъдрено се беше укрило под внушителното му шкембе, то прелестите на момичетата се виждаха съвсем ясно.

В. 24 Часа закъсня с един ден, но пък прибави и факсимиле от досие на някой си агент Шива, който се оказваше не кой да е, а палавият прелюбодеец и любител непълнолетна плът.

Социологическите агенции показаха спад в подкрепата за партията с повече от 2%.

Боян прегледа новината мимоходом, подсмихвайки се на нещастието на партията, която му плащаше пикливи стотинки и му осигуряваше стажа. После забрави за новината. До преди час. Откри снимките, както и досието от Държавна сигурност на един от компютрите в централата, докато тичаше като Фигаро да оправя това или онова. Наричаха го галено „хакерчето“ и безкрайно се радваха, че може да ги отърве от страшното предизвикателство на техниката.

Боян наблюдаваше Габриела известно време и знаеше, че винаги остава последна, все да свърши още нещо. В края на работния ден се мушна в тоалетната. Останалите се юрнаха да си ходят с устремената решителност на стадо биволи на водопой. Боян успя незабелязано да се шмугне обратно, увери се, че етажът е потънал в тишина, с изключение на кабинета на бившата другарка Димитрова. Жената изобщо не го видя, когато влезе, така беше погълната в документите си. Едва, когато Боян се прокашля, тя стреснато вдигна глава.

-А! Какво правиш тука, бе?! -жената се смръщи.- Защо си още тук, нещо не си довършил ли? Вие стажантите нямате работа след работно време.

Боян бавно се ухили.

-О, да. Може да се каже, че имам недовършена работа. И то от мно-о-ого отдавна... другарко Димитрова. -под озадаченият и поглед си придърпа един стол и се настани срещу нея. -Ще разрешите ли?

Преднамерено бавно извади кутия Лъки Страйк. Габриела ече беше почервеняла от гняв и внушителната и гръд се надигна, докато тя си поемаше дъх, за да го почне. Момчето щракна Зипото, из кабинета се понесе миризмата на петрол и той смукна дълбоко, пълнейки дробовете си с цигарения дим.

-Абе, келеш! Какво си позволяваш ти, бе?! Ей сега ще извикам охраната! Няма да си намериш работа и като бензинджия! -момчето продължаваше да се хили нагло и това я вбеси допълнително. -Ще уредя де те изхвърлят от университета, бе! Нещастник смотан!

Габриела се надигна, вероятно за да изпълни заканата си и да извика охраната и тогава Боян се обади:

-Файл HapeshtaPepelianka. -видя как жената застина и театрално издиша дима от цигарата през носа си. -Седнете, ако обичате. Другарко Димитрова.

Тя седна обратно, лицето и се изопна, а устните и се стиснаха в тънка резка.

-Не разбирам какво ми говориш, какви са тези дрънканици?

-Мисля, че разбирате много добре. -двамата се гледаха през виещия се бавно цигарен дим. – Царица на мълчанието, а?

В отговор Габриела ядно преметна крак въз крак и опъна колкото можа по към коляното тясната си пола. После сключи пръсти на двете си ръце и зачака отново. Накрая все пак не издържа.

-Давам ви една минута да обясните брътвежите си. После ще извикам охраната. -гласът и беше режещ. -Минутата тече!

Боян се усмихна лениво.

-Знаете ли, какво е бекъп? -изчака Габриела да поклати несигурно глава. -Когато работите, може да спре тока, компютърът Ви да блокира или да се случи някоя друга беля. Компютърът услужливо запазва файловете, в случай че дълго време не сте го направила сама. Проверих, от всички, които са били в хотела на онази паметна сбирка, единствено Вие сте имала достъп до компютрите след това.

Момчето помълча, чертите на жената се бяха изострили икато че ли дишането и беше станало по-тежко.

-Файловете си имат дати и час, когато са създадени. Лесно може да се установи кой е бил в централата по това време. На кратко, Вие сте направила файловете и вероятно Вие сте ги дала на пресата. Какво струва за Вас кариерата Ви?

-Колко искаш? -презрително го прекъсна жената. -Да приключваме!

Рязко извади портмонето си от стилната дамска чантичка и го отвори. Вътре значително количество банкноти с образа на Кольо Фичето се разлистиха с приятно шумолене. Нови новенички. Жената бавно отброи десет и ги сложи на масата.

-Още толкова, след като ми покажеш как да изтрия... какво беше? Бекъра?

-Бекъпа. -поправи я Боян. – Да не говорим, че имам копие. В обедната почивка го дадох на едно другарче. Просто за всеки случай.

-Мръсник!

-Ласкателствата няма да Ви помогнат.

Пресегна се и небрежно гребна банкнотите, постара се ръката му да не трепери. За първи път държеше такава сума.

-Но не, ще поискам нещо повече.

Габриела сви устни в кисела гримаса, чудеше се колко ще и струва малкият нагъл изнудвач. Парите не бяха голям проблем, но все пак си имаше граници.

-Покажете ми гърдите си.

Гласът му беше станал дрезгав. Колко години подред беше виждал отново и отново във фантазиите си онази сцена, когато белите и едри гърди се изтърколиха от сутиена, а копчетата на ризата и хвърчаха из стаят. Докато изричаше заповедта си, езикът му беше надебелял.

-К... к-какво-о!? -Габриела примигна невярващо. -Пикльо, ти какво си позволяваш?! Вън! Охра-а...

Гласът и застина, наглият младеж срещу нея държеше с два пръста дискета и я поклащаше многозначително. Жената си пое дълбоко въздух няколко пъти, за да се овладее. „Мисли! Мисли!!“, повтаряше си, за да потисне чудовищния импулс да унищожи това нагло пишлеменце.

-С-с-слушай, разбирам те, хващам положението! Така! Партията ни има възможности и практика, ще ти уредя един уикенд с ескорт момиче, каквото даже не си и сънувал. Като бонус. Ето, още сега. -тя се пресегна към телефонната слушалка.-Някакви предпочитания, брюнетка, блондинка?

От гласа и капеше сарказъм.

-Искам да ми покажете гърдите си. Ако не го направите до еда минута си тръгвам и... -Боян многозначително замълча. -Тик. Так. Остават Ви тридесет секунди.

След още малко тежка тишина, в която двамата се гледаха през пелената от цигарен дим, момчето се надигна.

-Чакай! -Габриела дишаше тежко, а по шията и плъзна руменина. -Чакай! Ш-ще го направя. Но само това! После триеш файловете и приключваме?

Боян н отвърна. Жената не можеше да овладее треперенето на ръцете си и успя да напипа най-горното копче на ризата си чак от третия опит. Борейки се със себе си го откопча очите и вече не мятаха гневни мълнии, сега молеха, пълни със сълзи от унижение. Боян опъна яко от цигарата и езикът му пребягна по устните. Габриела затвори очи за няколко мига, после ги отвори и като сведе поглед надолу, решително започна да се бори и с останалите копчета. Бялата риза се разтвори и откри притиснатите в белия сутиен едри гърди. Поколеба се още веднъж, след което хвана дантелата на сутиена и дръпна надолу. Белите полукълба на гърдите се издуха над ръба на бельото, за момент едрите зърна остана хванати в него, после с едно величествено движение се изтърколиха свободно навън. Членът в панталона на момчето се беше вкаменил от възбуда и Боян не смееше да мръдне, от страх да не свърши в гащите. Гърдите на Габриела бяха не само едри, но и твърди, учудващо добре запазили формата си извън сутиена. Зърната им бяха едри, а кръговете около тях големи и тъмни. Жената стоеше така, навела глава изпъваше сутиена надолу.

-Поиграйте си с тях.

Габриела поклати глава, не смееше да отвори уста, за да не зареве. Момчето издиша шумно започна да се изправя.

-Щом така предпочитате... Au revoir...

-Ч-чакай. -гласът и беше сподавен. -Аз...

Без да довърши, подхвана гърдите си отдолу и ги повдигна, като че ги поднасяше като жертвоприношение. Започна бавно да ги масажира и широките, тъмни ореоли около зърната описаха мамещи окръжности. Червенината от срам беше плъзнала не само по шията и лицето на Габриела, но и по гърдите и, превръщайки бялата плът в румена.

-Поиграй си и със зърната. -с узнаваем за себе си глас се обади Боян. -Сложи пръст в устата си, посмучи го и като се навлажни, си поиграй и с тях.

Габриела изхлипа, после съзнавайки че няма избор постави показалец в устата си и го засмука, докосна го неволно с език и с ужас усети как през тялото и премина тръпка, която спря тежко между краката и. Нима можеше да се възбуди от това?! Напук на волята и, от нея протече влага и петното изби на гащичките и. Заради амбицията си, си беше наложила своеобразен целибат. Беше виждала, какво става с тези, които се чукат в името на кариерата, както и с тези, които раждат деца. За това за нея сексът се изчерпваше с мастурбация в банята, с помощта на слушалката на душа. Сега тялото и само реагираше. Още преди д докосне зърното си, то беше започнал да се подува. Нежно допря влажния си показалец до зърното си и лекичко го завъртя около него, за да го омаже добре. Кафявата пъпка изпъкна още повече и лъщеше от слюнка, дишането на Габриела беше станало накъсано.

-Хвани го с два пръста, стисни го.. завърти.

Като в транс жената се подчини, хвана зърното на гърдата си между палеца и показалеца и като го завъртя наляво-надясно, започна да го стиска все по-силно. Гащичките и вече бяха съвсем мокри, несъзнателно Габриела простена дълбоко. Беше затворила очи, а от полу отворената и уста се стичаше слюнка и караше начервисаните и устни да лъщят сластно. Защипала зърното си, тя грубо го задърпа, хвърляйки тялото си в още по-неконтролируема възбуда. В този момент в стаята нещо блесна ослепително и тя стреснато подскочи. С една ръка още държеше гърдата си и се беше ококорила изумено пред обектива на евтиното фотапаратче Skina. То изщрака отново, светкавицата проблесна повторно. Боян се изправи рязко, захвърли го и с два скока се озова зад стола на Габриела. Сложи ръце под мишниците и я вдигна на крака.

-Наведете се другарко Димитрова! -изръмжа хрипливо в ухото и. – Ето така, подпрете се с ръце на бюрото.

Докато тя изпълняваше , още замаяна и неспособна да се съпротивлява, той набра полата и нагоре. Беше почти невъзможно да мине през налетите и бедра, но все пак успя. Раздра чорапогащника и на две и като пъхна пръсти под ластика на памучните и бикини ги смъкна до коленете. Пред погледа му се показах едричките полукълба на задника и, той ги сграбчи алчно и ги разтвори. Срамните и устни бяха се налели с кръв и контрастираха с бялата и кожа, морави и подути, а между тях се точеше голяма капка секрет.

Без да губи повече време Боян извади члена си, станал твърд като железен прът и с едно рязко движение нахлу в наведената жена. Сигурно би и причинил разкъсвания, толкова отдавна никой не беше прониквал в нея, но огромната и възбуда му позволи да се плъзне безпрепятствено в горещото и влагалище. Габриела извика силно и момчето бързо се пресегна и запуши устат и с ръка. Започна да я набива на члена си с мощни, груби тласъци. Чукаше я диво и животински изливайки с години сдържаната си омраза и похот към нея. Пръстът му случайно влезе в устата и той усети как тя го засмука жадно. Габриела стенеше приглушено в шепата му, голите и гърди се блъскаха в бюрото и когато дълбоко втъкнатият нея член с втвърди сякаш още повече и започна да пулсира, нейният собствен оргазъм се разля по тялото и, без да му пука дали е правилно или не. Момчето я пълнеше още и още, с невъздържаните възможности на младостта и чак след минута спря, дълбоко забил члена си в нея. Останаха така дълго време, дишаха тежко, а членът му не спадаше.

Боян хвана единия и крак под коляното и като остави гащите и да паднат на пода, го сви и вдигна бюрото. Габриела залитна леко, но втъкнатия дълбоко в нея член не и позволи да падне. Боян пусна устата и, развали строгия и коки като нави косата и в юмрука си, опъна силно назад. Габриела отвори уста в безгласен вик, когато момчето я наби още повече на члена си, опъвайки косата и като юзда. Заръга я дълбоко с предишната си енергия, но без злобната френетичност. Сякаш с първото изпразване на семе, беше изхвърлил от себе си дявола, който го мъчеше толкова години. Сега я обладаваше с мощни, но плавни движени, господарски утвърждаваше правото си на собственост над завоюваната плячка. В стаята се разнасяха шлякащите звуци, когато членът му излизаше до край и после се набиваше обратно до дъно в жената. Той я подхвана под задника и я накара да качи и другия си крак на бюрото, така коленичила му се предлагаше надупена и беззащитна. Габриела опря чело на бюрото и му се остави, позволявайки му да си вземе колкото и каквото поиска. Втори оргазъм се надигна от слабините и, не така помитащ като първия, а бавно превземащ тялото и. Съзнанието и крещеше вбесено, но виковете му идваха някъде отдалече, съвсем приглушени. Също толкова отдалече усети второто изпразване на Боян, пълнеше я със спермата си без да му пука от нищо изливаше се върху беззащитната и матка, докато накрая с дръпна запъхтян назад.

Габриела остана коленичила и разкрачена на бюрото, от ожулената и до кръв вагина се стичаше гъста бяла сперма и правеше локвичка.

-Утре... -момчето си поемаше дъх шумно. -Ще ме назначиш за свой асистент, предстои ни много работа.


Следва