– Липсва ти Рим.

Беше се облегнала на лакът, късаше едри, напращели от сок гроздови зърна и ги ядеше с явна наслада. Какво да ѝ отговори? Щеше да му се присмее, като започне да ѝ обяснява за правите павирани улици, величествените сгради с мраморни колонади, фонтаните и реда. Наоколо всичко беше красиво, но диво и непредвидимо, а в подредения град се чувстваше спокоен и на мястото си. Тя с престорена невинност ще го запита за крадците, за интригите, за предателствата и как да ѝ обясни, че те са необходимо зло за цивилизацията? Не, че имаше значение.

– Няма как да се върна, не и докато Марк и Децимус са живи. Колко време мислиш, че ще живея, когато научат, че съм се прибрал? Свидетел на предателството им, ще имам късмет, ако не просто ме убият тихо в някоя тъмна алея. А може и да решат да направят някой цирков процес, като ме изправят пред сената, ще излезе, че аз съм предател. И как иначе? Жив съм, това е позор сам по себе си. Варварите, – ъгълчетата на устните ѝ се повдигнаха, като го каза. – не са ме убили, а са ме оставили да си ходя. Още по-зле.

– Като стана въпрос, не сме те пуснали да си ходиш! Въпросът е... щекотлив. Старая се, да не можеш да се оплачеш от гостоприемството. – Евридика откъсна поредното гроздово зърно и го поднесе към устата му. – И сега искам да де помоля за една дребна услуга.

Гай Аврелий наостри уши, дните, а най-вече нощите с Евридика бяха вълшебни. Но от една страна, не беше свикнал да бездейства, а от друга започваше да се чувства все по-задължен. Все пак предпазливо попита:

– Всичко, което е по силите ми, все пак каква е задачата? Да убия митично чудовище, да предизвикам боговете заради теб? – шеговито стегна мускули и очите на Евридика заискриха.

– Не си далече от истината. Наистина ще поискам да предизвикаш едно божество. – мъжът повдигна въпросително вежди. – Какво знаеш мой храбри, цивилизован римлянино за бог Хименей?

Гай Аврелий се замисли, не беше неверник, но отделяше време единствено за Марс, бога на войната. Познаваше разбира се Юпитер, на когото гърците викаха Зевс, както и няколко от другите главни богове, но съществуваха стотици по-второстепенни богове и божества. Името все пак му звучеше познато.

– Това не е ли бог на брака? При ония дупедавци елините?

Евридика се разсмя:

– В Елада действително го почитат, макар да твърдят, че е син на Аполон и Клио. А в същност е рожба на съюза между Дионис и Ариадна. Той е богът, защитник на девичата чест.

– Не му се намира много работа сред вас. – хапливо подметна центурионът.

– Това, че се радваме на живота не бива да те подвежда. Всяко момиче преди да пристъпи в своята женственост бива подготвяна и въвеждана. Осигурявам ѝ преживяване, което ако е не приятно, то поне не травмиращо. Хименей е бог на девиците и неговият печат закрива входа на удоволствията, докато не бъде разкъсан. Но Хименей е ревнив бог и може да бъде опасен за първия мъж, дръзнал да навлезе в неговите владения. – изражението на Евридика стана сериозно. – Ти си чужденец, счита се, че чужденците и жреците са по-малко уязвими за гнева му.

– Ти искаш да отворя девственица! – Аврелий гледаше невярващо. – Да изчукам девственица, това ли ми казваш?

– Не и по този груб начин! Доказал си ми, че си опитен любовник и умееш да се грижиш за женското удоволствие. Старият жрец Горогез смята, че болката и дори унижението са необходима част от ритуала за пристъпване в женственост, според него това ще обвърже момичето с чувство за отговорност и значимост на случващото се. Аз обаче се питам, доколко това е продиктувано от загриженост за него и в полза на богослужението и доколко с личните предпочитания на Горогез.

Аврелий направи още няколко слаби опита да противоречи, но му беше трудно да скрие реакцията на тялото си към идеята. Накрая Евридика шеговито му се присмя:

– Разбира се, ако храбрият легионер и Първо Копие се бои от девици, ще помоля Амадок да ми асистира.

На въпросният легионер никак не му се понрави тази работа, бодна го чувство на ревност и се предаде, за да изпълни тежката и отговорна задача. Евридика се спусна в скута му и пое набъбналата му мъжественост с устни, за да облекчи донейде терзанията му.

Младата Бендида беше подготвяна за ритуала си за съзряване повече от година, от една страна Горогез я с наслада я плашеше, а от друга Евридика я успокояваше. И двамата ѝ разясняваха, както чисто физическия процес, така и духовната страна на ритуала и новите отговорности, които идваха с пристъпването в света на възрастните. През последната седмица Евридика започна последните подготвителни щрихи. Събличаше момичето, караше го да легне по корем и нежно и дълго масажираше голото му тяло с благовонни масла. Действаше бавно, опитните ѝ пръсти усещаха кога мускулите се отпускаха под тях, дишането ставаше по-дълбоко. Евридика спускаше длани надолу по гърба на Бендида, опряла палци отстрани на гръбнака ѝ. Фините косъмчета по тялото на момичето настръхваха и жената хващаше стегнатите полукълба на дупето ѝ, стискаше ги и разтваряше настрани, откривайки малкият стегнат кафяв отвор. Евридика загребваше от приготвения яйчен белтък, предварително затоплен до телесна температура и поливаше в цепката на задника. Цялото тяло на момичето потръпваше и тя започваше да диша тежко през устата си, докато мазната струйка бавно се стичаше надолу. Евридика слагаше длани от вътрешната страна на бедрата на момичето и нежно ги бутваше настрани, карайки го да разтвори крака.

Жената разтриваше белтъка по деликатните интимни устни на Бендида, като се спираше на плахо надникналия изпод шапчицата си клитор и внимателно го масажираше, докато топчето набъбнеше под опитните ѝ пръсти, а от процепа между краката на момичето не се процедеше собствената му влага. Тогава съвсем внимателно, без да спира да гали пулсиращото топче на удоволствието, Евридика вкарваше пръст в горещия отвор докъдето смееше без да разкъса химена и завърташе вътре. Обмазваше с белтък тънката мембрана, която предпазваше моминската чест, така след седмица хименът щеше да бъде разкъсан почти безболезнено, а дори лекият дискомфорт щеше да се премине неусетно, ако мъжът успееше да разпали похотта в младото момиче. То движеше хълбоци, опитвайки се да се наниже на масажиращия я отвътре пръст, но жената внимаваше и го отдръпваше навреме, преди да е разкъсал преградата на девствеността.

Бендида беше пожелала пълно отваряне, макар Евридика никога да не беше допускала мъж в задния си проход, познаваше добре пътя. Беше прониквала там в други жени и мъже с пръсти, с език а понякога с елегантно изработен от слонова кост мъжки член. Там си позволяваше да вкарва в Бендида повече от един пръст, особена след като забеляза как тялото на момичето откликва на инвазията. Може би дори с още по-голям ентусиазъм, отколкото при проникването в женствеността ѝ. Евридика масажираше малкият кафяв отвор между полукълбата на задника с кръгови движения. Постепенно мускулът се отпускаше и жената плъзгаше мазния си от белтъка пръст навътре. Завърташе го в задника на момичето, опипвайки я навсякъде. Докосваше края на гръбнака ѝ и притискаше, карайки момичето да стене със стичаща се от устните му слюнка. Изкарваше пръст и сипваше още белтък, като този път вкарваше в задника на Бендида два пръста, те се плъзгаха леко, макар мускулът на задния отвор на момичето да ги стискаше. Евридика знаеше, че трябва да го подготви за екстремното разтягане, когато внушителният кожен жезъл на Аврелий я набучи там. Колкото и да беше внимателен, болката щеше да е неизбежна. За това жената отделяше време да движи два пръста в задния проход на момичето, докато го отпусне дотолкова, че да може да вкара трети пръст. Бендида стискаше ръце в юмруци и скимтеше, а жената извиваше пръсти и търсеше през тънката преграда, разделяща я от утробата на момичето, онова малко тайно място, все още недостъпно за никой. То беше грапава точка, голяма колкото възглавничката на пръста ѝ, скрита на горната страна на женския отвор.

Аврелий също може да се каже, че се подготвяше. Евридика го беше сложила на диета, богата на смокини и мед, както и на пълна сексуална диета, за да е в пълната си мъжка сила за така важната нощ. Разтушаваше се с честите посещения на Амадок. Грозните белези по врата на вожда бяха избледнели и двамата мъже прекарваха много време заедно, пиеха вино, разказваха си бивал и небивали военни подвизи, пиеха вино и играеха комар със ставни кокалчета от овца. Чудно, как двама смъртни врагове можеха да станат добри приятели, когато лудостта на битката беше отминала.

Церемонията започна със здрачаването. Бендида пристъпи, водена от двете страни от Евридика и Горогез. Евридика величествена в своята пълна женственост, а жрецът прегърбена и гротескна фигура. Аврелий ги чакаше прав, напълно гол, членът му вече беше започнал да се налива и се поклащаше тежко между краката му. Очите на Горогез блеснаха и той несъзнателно облиза устни. Аврелий обаче не го видя, цялото му внимание беше приковано в ефирната фигурка по средата. Бендида беше облечена в проста бяла ленена туника, а в косите ѝ беше вплетен венец от полски цветя, символ на предстоящото ѝ разцъфване. Нейната младост беше единственото ѝ друго украшение, но и така беше предостатъчно. Девичата ѝ невинност не се нуждаеше от тежки накити, за да накара сърцето на легионера да забие, като пред атака.

Момичето пристъпваше, като кошута, плаха и изящна. Несъзнателно беше хванала ръцете си и нервно ги стискаше. Аврелий направи крачка към нея, усмихна се и ѝ подаде ръка. Тя боязливо сложи малката си нежна длан в голямата му мазолеста лапа и той я поведе към приготвената маса, отрупана с вино, плодове и сирене. Настани я да седне удобно, наля и чаша вино и непринудено я заразпитва за самата нея. Слушаше я с интерес и внимание и след виното момичето се чувстваше като най-важният човек на света за легионера. Той не спираше да ѝ прави комплименти, които макар и да бяха грубовати и войнишки, караха девойката да се черви красиво и да кокетничи все повече и повече. Аврелий се присегна да махне залутала се пеперудка от косите на Бендида, но не прибра ръката си, а погали момичето. Тя го гледаше с широко отворени очи, дишаше учестено и устните ѝ блестяха. Аврелий внимателно дръпна възела, прихванал туниката ѝ на рамото и дрехата падна, откривайки твърдата моминска гръд. Очарован Аврелий я докосна, първо нежно, а после хвана в ръце гърдите на Бендида, те идеално се побраха в шепите му и той разтърка с пръсти нежните им розови пъпки. Погледът на момичето вече беше премрежени тя простена едва чуто през полу отворените си устни. Без да пуска гърдите ѝ, Аврелий се наведе и я целуна. Първо съвсем леко, докосна устните ѝ със своите, усети дъха ѝ. Усети върха на езичето ѝ палаво да се го докосва, разбра че Бендида откликва и я прегърна. Големите му длани галеха гърба ѝ и я притискаха към мускулестата му гръд. Езикът му нахлу в устата ѝ, завъртя се и мъжът изпи стенанието ѝ.

Бендида, придобила смелост от изпитото вино, зарови пръсти в косата му и прие целувката с неопитна страст. Двамата бяха слепи и глухи за останалата част от света, където Евридика и Горогез приготвиха олтара, под погледа на каменния Залмоксис с вечно навирен член. Без да откъсва устни от нейните, Аврелий се изправи и с лекота взе Бендида на ръце. Пренесе я и а положи на импровизираното ложе. Освободи я от оплелата се около нозете ѝ роба и момичето само разтвори крака, откривайки тясната цепка между тях, от която вече се процеждаше капка възбуда. Евридика до сега беше държала чаша с яйчени белтъци между бедрата си, за да ги затопли и като загреба от слузестата субстанция, хвана коравия член на Аврелий и щедро го намаза. Органът потрепери благодарно в ръката ѝ и тя напълно ненужно направи още няколко фрикции. После загреба още от белтъка и под неодобрителния поглед на Горогез, нежно го размаза по интимните устни на Бендида, като плъзна пръст между тях. Жрецът гледаше застрашително стърчащия пред корема на легионера член и облизваше устни, предвкусвайки предстоящото разкъсване.

Аврелий се покатери на олтара и се намести между краката на момичето, гледаше я в очите, които бяха пълни, колкото с боязън, толкова и с очакване. Без да пуска погледа ѝ, хвана члена си, събра доколкото можа краекожието около напращялата от кръв главичка и се опря на входа. Натисна навътре, като се плъзна по собствената си кожа, избягвайки първоначалното триене и усети как опира на тънката преграда. Бендида трепереше под него и той плавно натисна още малко, преминавайки през химена ѝ. Тя извика, повече от изненада, отколкото от болка и той спря, оставяйки я да свикне с напълно новото усещане. То беше колкото физическо, на разпъване, сладка болка и желание да усети още, така и емоционално, при осъзнаването, че е вече е обезчестена. Беше загубила закрилата на бог Хименей и пристъпила в своята зрялост на млада жена.

Аврелий се подпря с юмрук на олтара, със свободната си ръка прегърна бендида зад в и се отпусна отгоре ѝ, принуждавайки я да легне напълно. Влезе още в нея и тя затвори очи, чувстваше тежкото му мъжко тяло отгоре си, и твърдия му член в себе си. Изпитваше едновременно безпомощност и сигурност, прегърна мъжа през раменете и се притисна в него. Извика, когато коравият му член влезе до край, чувстваше че едва ли не ще се взриви ако останат така и нетърпеливо раздвижи бедра. Легионерът започна с плавен ритъм, като постепенно увеличаваше амплитудата си. Евридика можеше да види бледите следи от кръв по члена му, докато той излизаше и потъваше в току що обезчестената девица. Жената се усмихна, Бендида стенеше и се извиваше под Аврелий, очевидно наслаждавайки се на всеки миг, забравила дори слабата болка в началото, за неудоволствие на жреца. Момиче то извика високо, впи нокти в раменете на мъжа и затрепери. Извика отново и отново, възторжено, макар и в несвяст. Вълните на удоволствието ѝ я носеха, издигнаха до върха и плавно започнаха да я спускат. Когато оргазмът ѝ отмина, Аврелий внимателно изтегли члена си от нея. Той потръпваше, омазан със соковете ѝ, белтъка и малко кръв. Легионерът се почувства горд със себе си, не само беше успял да достави удоволствие на жена при първия ѝ път, но се беше удържал да не свърши и да я остави да се съвземе.

Бендида успокои дишането си, страните ѝ пламтяха, мъничко от срам, но повече от възбуда от преживяното. Сега, като можеше пак да разсъждава, знаеше че има още нещо. Коравият мъжки член отнел девствеността ѝ, трябваше да проправи и пътя в задника ѝ, оформяйки я по безмилостната си дебелина. По някаква необяснима причина това ѝ изглеждаше, колкото по-страшно, толкова и по-възбуждащо. Евридика внимателно я хвана за раменете и я накара да се обърне. Обезчестената застана на колене и по-възрастната жена я накара да се отпусне напред, лягайки на гърдите си. Гърбът на Бендида се изви в грациозна дъга и дупето ѝ се вирна нагоре. Между полукълбата му примамливо се показваше малкият кафяв отвор. Евридика я беше промила с отвара от билки, не само я прочисти, но ѝ прибави в тях някои съставки, които щяха да притъпят болката и да помогнат на момичето да се отпусне за бруталното разпъване отзад. Видя, че Горогез се пресяга за белтъка, очевидно с намерение този път той да намаже члена на Аврелий и ловко го изпревари. Отново размаза щедро по твърдия мъжки орган, остатъка изля в цепката на дупето на Бендида и докато слузта се стичаше надолу, я размаза с длан около отворчето на дупето, вкара пръст вътре и го завъртя, разтваряйки халката. После хвана с ръце полукълбата ѝ и дръпна силно настрани, откривайки я за нашествието на коженото копие на Аврелий.

Римлянинът опря пръскащата се от възбуда глава на члена си в потръпващия заден отвор, като го скри напълно под себе си. Натисна леко напред, но беше толкова тясна, че коравият орган не можа да преодолее съпротивата. Аврелий хвана момичето за тънкото кръстче и опита отново, този път я насили и след последна отчаяна съпротива мускулът се предаде и го пропусна. Бендида извика от болка, за радост на стария жрец и се опита да се дръпне, но Аврелий и Евридика я задържаха. Момичето се чувстваше така разпънато отзад, че направо не можеше да диша. Изхлипа и се опита да се отпусне, за да облекчи парещата болка в задника си. Мъжът, нанизал я в дупето, стискаше зъби, едва се овладяваше да не замушка грубо. Отворът ѝ се стягаше конвулсивно зад главата на члена му, безнадеждно опитвайки се да изхвърли противоестествено проникналия го нашественик. Постепенно контракциите намаляха и халката победена се опъна около разчекналия я член. Бендида тихичко охкаше, но вече не се опитваше да се измъкне и Аврелий пробно се размърда.

Двойно обезчестеното момиче простена, усещайки разпъналият я член да се движи в червата ѝ. Имаше чувството, че така я е разтворил, че задникът ѝ ще се разкъса на две половини. Въпреки това болката отстъпваше на усещане за невероятно изпълване, което главоломно я завладяваше, докато мъжът с всеки тласък завоюваше по още малко от нея. Разпъваше я и караше органите и да се пренаредят, за да му направят място. Червото ѝ се беше превърнало в нежна ножница, опъната по нанизалия я дебел орган. Усетила промяната в момичето, Евридика пусна полукълбата на задника ѝ и спусна ръка, погалвайки започналото отново да набъбва свръх чувствително топче, скрито между срамните му устни. Ласката там се съчета с насилието в дупето в сладка магия и Бендида простена лъстиво. Усещаше всяка веничка на дебелия член, докато той преминаваше напред-назад през опънатия ѝ до скъсване заден отвор. Когато се отдръпваше, сякаш изсмукваше вътрешностите ѝ със себе си, а когато влезеше до край го усещаше чак в диафрагмата си. Тъпата болка от пълното проникване само разпалваше удоволствието на Бендида още повече и тя се извиваше нанизана на члена му. Усети как разпъналото я чудовище започва да потръпва, като че ли ставаше още по-голямо, още малко и ще пробие кожата ѝ и ще се покаже през корема ѝ! Коженото копие на легионера се напрегна и започна да излива неколкодневно сдържаното съдържание на тежките му тестиси. Бендида закрещя, имаше учвството, че в задника ѝ се влива река. Топлите, тежки струи я удряха отвътре, наводняваха червата ѝ и тя се замята в агонизиращо удоволствие. Успокои се дълго след като контракциите на забития в задника и член бяха престанали. Аврелий внимателно измъкна омекващия си орган от нея с мокър мляскащ звук. Тя остана с навирен задник, като някога стегнатия пръстен сега зееше отворен между полукълбата ѝ. Свиваше се и се разширяваше отново в ритъма на дишането ѝ, Бендида се усещаше така разтворена, сякаш повече никога няма да успее да се затвори отзад. Тялото ѝ подскочи, разтресено от закъсняла тръпка и от разширената ѝ халка с неприличен звук изхвръкна едра порция от бялото семе на войника. Смутена, тя легна по корем, безсилна да стане. Евридика нежно я зави и тя се унесе, а от дупето и продължи да се стича напълнилата я течност.

Следва