Дръж враговете си още по-близо 

Десетина минути Габриела остана на бюрото, мъчейки се да събере мислите си. Болката в коленете я накара да се надигне, намръщи се и погледът ѝ падна върху локвата сперма, изтекла между краката ѝ. Внимателно стъпи на мокета и вдиша дълбоко няколко пъти. Така! Беше изнасилена! Това заявление прозвуча на самата нея кухо и невярно. Колко по-лесно би било, ако я беше ударил. Вместо това наглото копеленце я  накара да свърши два пъти и така, както не помнеше да беше изпитвала оргазъм преди. Не че някога беше отдавала голямо значение на сексуалното удоволствие, считаше го за нещо надценявано и опасно. Можеше да я отвлече от амбициозните ѝ цели и да я вкара в някаква глупава беля, като бременност или не дай си боже влюбване! И ето я сега, с треперещи крака и претрито влагалище, от което поредната капка сперма пропълзя надолу по бедрата ѝ. С ядна гримаса Габриела бръкна в чантичката си, извади пакетче мокри кърпички и започна да се бърше. Чорапогащникът ѝ беше безнадеждно съдран, тя го намачка на топки и хвърли в кошчето. После размисли, извади го и го прибра в чантичката си, по-добре да не оставяше следи за някой любопитко от охраната или чистачките. Оправи се криво-ляво, косата ѝ беше безнадеждно разбъркана, и просто я върза на опашка. Щеше да се прибере, да се наспи и да измисли как да излезе от тази каша. 

Докато минаваше покрай охраната вирна брадичка високомерно, както винаги, но все ѝ се струваше, че всички знаят за позора ѝ и ехидно ѝ се хилят. У дома се къпа  с вода, толкова гореща, че едва не свали кожата от себе си. Мислите ѝ през цялото време препускаха, как да се отърве от оня мръсен келеш Боян, но сякаш нямаше решение! Ако историята станеше публична, би могла да каже, че е изпълнявала заповед на друг... т.е. господин Василев. Което си беше и истина. Но той разбира сее щеше да отрече, да я изкара невротичка, кариеристка, предател. И на кого щяха да повярват, на една жена или на солиден стълб на обществото? Не. Можеше да опита отчаян преход в противниковия лагер. “Сините” бяха голяма, но хаотична група от типа орел, рак и щука. Но това криеше твърде много рискове, нямаше гаранция че ще я приемат, пък и си спомни светкавицата на фотоапарата. Сега диването имаше не само доказателства за партийното предателство, но и нейни снимки по цици! “Нощен Труд” щяха да си строшат пръстите да набират броя, ако това им паднеше в ръчичките!  Тя дори за момент си поигра с идеята да се обърне към специалния ресурс на партията. Знаеше за него, макар и никога да не беше имала вземане-даване. Хора можеха да изчезнат. Но имаше едно препятствие, ами копието дадено на незнаен приятел? Може би само да го сплашат? Жената поклати глава. Ами ако другар... господин Василев реши, че ще е по-просто ако се отърве от нея? За него това би било най-простото решение. Не. Ще играе. Ще спечели доверието на Боян и някак си ще го неутрализира. Предложението му да ѝ стане асистент всъщност можеше да проработи в нейна полза! 

Изтощена, Габриела потъна в сън още докато главата ѝ докосваше възглавницата. Присъни ѝ се Боян, само че с комсомолска риза. Показваше ѝ, че е фалшифицирала дневника и я караше да му направи минет. На другия ден не помнеше нищо от съня. Влезе в централата на партията стиснала челюст от безпокойство, но всички си помислиха, че просто се изглежда ядосана както обикновено. За нейно облекчение Боян се държа съвсем почтително пред останалите, лицето му не трепваше на това копеленце! 

Господин Василев само сви рамене, когато му каза, че иска да назначи момчето за свой асистент. После тайничко си отбеляза, че Ледената Кралица може би пък си има слабо място. Струваше си да се провери.  

Габриела се постара да затрупа момчето със задачи, за да не му даде възможност да я заговори. По обяд го изпрати да ѝ вземе сандвич и когато ѝ го занесе в кабинета тя хвърли един критичен поглед. 

– С парите, дето ги взимаш от изнудвания, да беше взел да си купиш нещо за пред хората. – не можа да се сдържи тя. – Не подхожда да се разхождаш с парцали от Илиянци! 

Отвърна ѝ с познатата подигравателна полуусмивка. 

– Разбира се, другарко Димитрова. Ще изляза за час-два и се връщам нов човек! 

Тя само изсумтя гневно. Парите не я притесняваха, партията беше направо червива с тях, но все пак се подразни. Добре поне, че не направи никакви опити за интимничене, дори когато бяха сами. Може би след вчерашното изпълнение меракът му беше минал? Едно малко гласче в нея се обади, “Нима не ме намира за привлекателна?”. Габриела само тръсна глава и го прогони. 

Боян влезе в магазин на Витошка и изпита благоговеен ужас от цените. Продавачките първо го изгледаха с нещо средно между погнуса и съжаление, но когато извади парите от джоба си, щяха да си изпотрошат токчетата да тичат нагоре-надолу. Накрая, олекнал с няколко хилядарки, но пременен със стилен костюм, както и торбичка с три ризи и няколко артикула от магазина за дамско бельо, беше готов за следващата част от плана си. Струваше се му налудничав и опасен и от това изпита почти сексуална възбуда. 

Появи се в централата пременен и със спортен сак в ръце. Денят протече без повече произшествия и когато всички останали напуснаха етажа, Габриела продължи работата си, без да вдига глава. “Дано пишлемето просто си тръгне!”, повтаряше си тя. Вместо това той се ухили: 

– Другарко Димитрова, за днес стига. Хайде да се прибираме. 

Нещо в думите му я накара да застане нащрек. 

– Ти си тръгвай, аз имам още работа. 

– Може да почака, пък и не знам още къде живеете. 

Габриела впи поглед в него. Накрая свила устни простърга с едва сдържана ярост: 

– И защо те интересува къде живея? 

– А! Не е ли ясно? – Боян театрално повдигна вежди. – Ами че, нали ще живеем заедно?! Ето, донесъл съм си и малко багаж. Не ме гледайте така, нали не мислите, че ще продължа да живея в оная дупка в студентски град? 

Габриела затвори очи и вдиша дълбоко. “Търпение!”, опита се да се успокои. Държеше я в ръцете си, не просто кариерата ѝ, но може би и живота ѝ. Ако другарят, срещу когото пусна компромат, разбереше, че тя е виновна... все още притежаваше достатъчно власт и влияние да я унищожи. И въпреки това, нахалството на този младеж беше смайващо! Щял да се нанесе да живее при нея! 

– Ако се отказвате, винаги мога да си тръгна, другарко Димитрова. – добави Боян, сякаш отгатнал мислите и. – С всички последствия, разбира се. Не се безпокойте, с вас ще покорим дори небето! 

И като мина зад нея, хвана стола ѝ и галантно ѝ помогна да се изправи. 

*** 

– Охо-о, хубава бърлога! – одобрително кимна Боян. – Да се облечем с нещо по-удобно и да видим, какво ще зобаме! 

– Моля? 

Габриела не разбра. 

– Зоб. Манджа. Какво ще приготвите за вечеря на вашия кабайеро прекрасна сеньорита? 

Габриела го изгледа кръвнишки, готвенето смяташе за губене на време, също като секса. 

– Не казвайте нищо, омайна стопанке на дома. Ще погледна в хладилника. 

И без да дочака отговор се намъкна в кухнята. Изцъка неодобрително с език при вида на полу празния хладилник. 

– Нищо фатално! Ще сляза да магазина. Взимам ключа, утре ще си изкарам мой. 

Габриела не пиеше често и никога не се напиваше. Но си имаше бутилка вино, от която понякога си позволяваше една-две чаши, когато трябваше да се успокои. Случаят беше точно такъв. Нахалството на Боян всеки път стигаше нови висоти. Изнуди я за пари, изчука я, накара я да го назначи за свой асистент, а сега се нанасяше в дома и, сякаш това е най-естественото нещо на света! Без да се усети пресуши първата чаша и си наливаше втора, когато момчето се върна, подсвирквайки си фалшиво арията на Фигаро. Веднага се захвана да реже една франзела и да маже миниатюрни принцеси, с вещината на дългогодишен студент. Непрекъснато дрънкаше разни глупости и Габриела, колкото и да се опитваше да не му обръща внимание се засмя. Въпреки, че част от разсъжденията му бяха наивни, а други неточни поради липса на информация, оценката му на политическата обстановка не беше лоша. Момчето каза нещо, което самата тя от известно време подозираше. Партията трябваше да смени облика си и да покаже младо лице. Ония сините направиха страшен удар с Лиляна Панделиева, детето на демокрацията. Време беше империята да отвърне на удара... Унесена в собствените си разсъждения, Габриела се стресна, когато Боян тръсна на масата тавата с принцесите. Ароматът погъделичка носа ѝ  и въпреки нежеланието си да показва одобрение към каквото и да било направено от нахалника, не можа да се удържи. Устата и вече се беше напълнила със слюнка и простата студентска вечеря и се услади. С трета чаша вино. 

– Другарко Димитрова, днес бая ме изтощихте от задачи! Време е да си лягаме. 

– Можеш да спиш на дивана, ще ти дам чаршафи. 

Боян театрално направи изумена физиономия. 

– Но, моля Ви! Та ние сме интимни едва от вчера и вече ме пращате да спя на дивана. Това не става ли на по-късен етап? 

– Слушай, взе си своето. Остави ме на мира и не си пробвай късмета. -опитваше се да звучи строго. – Не ми е до това, намери си приятелка на твоите години за... да го правите. 

Очите н Боян блеснаха, а зъбите му се оголиха в хищна усмивка. Долавяше, че в леко завалените думи няма твърдост. 

– Но аз не искам друга, искам Вас! Ще измия чиниите, а Вие ако искате вземете душ. -прати ѝ въздушна целувка. – Ще се видим в будоара Ви, ненагледна! 

Без да иска  Габриела критично огледа тялото си под душа. Можеше и да свали някое и друго килце. По бедрата и дупето и имаше тук-таме дупчици от целулита, макар и да не се тресяха сланини. Но това беше абсурдно! Защо изобщо се притеснява, какво ще види и ще помисли наглия изнудвач!  По-добре да реши как да прерови нещата му, когато заспи. С малко късмет проклетата дискета можеше да е тук. Жената се уви в мека кърпа и влезе в спалнята си. Боян вече се беше настанил в кревата, гол. Безсрамно мачкаше слабините си и членът му вече стърчеше гордо. Габриела се опита да не го гледа, но не можа да се удържи. Момчето беше красиво. Атлетично, без да е някоя буца вманиачена по фитнесите, мъжкото му достойнство беше по-голямо от всички други, които бяха влизали в нея. Не че имаше голям опит. Но най-притегателното в Боян беше младостта му, цялото му същество излъчваше едно неповторимо с никаква козметика сияние на свежест и живот. Чак лекичко ѝ дожаля, че трябва да го унищожи. 

Габриела отвори гардероба, за да извади нощницата си, но едва взела я, Боян я спря. 

– Оставете я, няма да ни трябва. – гласът му беше станал дрезгав. – И кърпата няма ди Ви трябва. 

Габриела остана на място, стискаше безпомощно нощницата си и краката и не си помръдваха. Леглото изскърца под тежестта на Боян, той я хвана нежно под лакътя и  я придърпа да седне на ръба с гръб към него.  Издърпа мократа кърпа и я хвърли на пода. Дъхът му опари шията ѝ и фините косъмчета по тялото и настръхнаха, почувства устните му на ухото си. Съвсем леко, като крилца на пеперуда, изведнъж затрепера цялата, но не от студ. Езикът му обиколи с върха си ухото и, момчето хвана косата ѝ и оголи врата. Доближи лице и вдъхна дълбоко, устните му се допряха  до гръбнака и между плешките, после сантиметър по-нагоре и още по-нагоре, чак до основата на    врата ѝ. Габриела прехапа устни, за да не издаде звук, но тежкото и дишане беше достатъчно красноречиво. Боян я хвана под брадичката и обърна главата и, жената беше затворила очи, н усещаше дъха му на сантиметри от лицето си. Устните му допряха нейните, но тя ги стисна. Нека я насили, няма да му се даде доброволно! Той обаче не я насили, продължи да я целува почти целомъдрено. Ръцете му се провряха под мишниците и обхванаха отдолу тежките гърди. Стисна ги и пръстите му обхванаха зърната, завъртя ги полека между палците и показалците си. Габриела ахна, неспособна да се спре и Боян използва възможността да плъзне език в устата ѝ. Намъкна се, както се беше намъкнал и в живота, и в дома ѝ. Нахално, без да ѝ дава възможност да го спре и дори да протестира. Изследваше устата и без да бърза, правеше го уверено и естествено, като че беше най-нормалното нещо един двадесет годишен младеж, да е гол в леглото на тридесет годишна жена и да се готви да прави любов с нея. 

Едната му ръка се спусна между краката ѝ, след кратка борба ги разтвори и откри, че слабините са вече мокри от соковете ѝ. Намери изпъкналото топче на клитора и, притисна го с пръст и завъртя. Габриела изохка в устата му и без да ще езикът ѝ намери неговия. Върховете им се докоснаха, първо плахо, а после се вплетоха, като любещи се змии. Разумът ѝ крещеше да спре, да се съпротивлява. Тялото ѝ нямаше търпение за още. Ръцете му сякаш бяха навсякъде по нея. Между краката ѝ, по бедрата, мачкаха гърдите ѝ. Боян я бутна да легне по гръб и разтвори краката ѝ, тя очакваше да се намести между тях и да я проникне, вместо това момчето наведе глава и целуна слабините ѝ. Жената изахка от изненада. Никой не беше правил това с нея до сега! Беше... нередно! Животинско? При мисълта за последното езикът му докосна изпъкнали клитор и като че затвори някаква електрическа верига в мозъка на жената. Светкавица я прониза, от слабините, до мозъка, отприщвайки затлачените и с години набивани обратно плътски желания. Дори не си беше представяла, че допирът там може да е толкова нежен и същевременно толкова мощен. 

Езикът на момчето обходи отвора ѝ няколко пъти от горе до долу и когато цялото му лице и бедрата ѝ бяха омазани в любовна слуз, се премести обратно на възпаления от желание клитор. Езикът му го зашиба опитно с върха си и Габриела завика невъздържано, в помраченото си съзнание изобщо не си даде сметка, че е вплела пръсти в косата на насилника си и го притиска в слабините си. Тръпките се разливаха нагоре по гръбнака ѝ и се разбиваха, като вълни в мозъка, блъскайки я все по-дълбоко в бездната на удоволствието. Всяка вълна беше по-силна от предишната и жената подскачаше, като да беше включена в електрическата мрежа. Накрая притисна главата на Боян с бедра, вдигна таза си и от нея се изстреля лигав секрет направо в устат му. После още веднъж. Габриела затрепери в ситно стакато и тялото ѝ омаломощено се тръшна на леглото. 

Боян се повдигна, от муцуната му капеше любовният сок на жената и той хищно облиза устни. Габриела лежеше пред него с разтворени крака, по тялото ѝ  блестяха капчици пот, а отворът между краката ѝ аленееше приканващо. Момчето се намести между бедрата ѝ, така се беше одървил, че му се наложи със сила да наведе члена си, за да проникне. Влезе в нея без никаква съпротива, вагината ѝ го прие гореща  и пулсираща. Наниза я до топките и застина така, боейки се да не се излее в нея на момента. Момчето стисна очи и опита всичките си тайни номера за отлагане на изпразването си, дишане, мисъл за нещо друго, стягане на седалищните мускули. Нищо не му помогна. Габриела, още в амока на оргазма си, разтвори широко крака, а после ги обви около кръста му и го заключи с глезените си. Първият откос сперма полетя дълбоко в утробата ѝ, вторият не закъсня и в продължение почти на минута Боян ръмжеше и пълнеше жената под себе си с жизненото си семе, като да се опитваше да удави яйчниците ѝ. 

Постепенно помътеният поглед на Габриела започна да се избистря, съзнанието ѝ се опита да извика ярост или поне съжаление, но задоволеното ѝ тяло мързеливо отказа. Наглото хлапе беше все още в нея, със сигурност беше свършил, но продължаваше да е все така твърд и да я изпълва така хубаво. От собствения му оргазъм мускулите му се бяха стегнали, стиснал челюсти изглеждаше не само млад, но и мъжествен. “Внимавай, дяволът също е красив!”, хрумна и предупреждение от отдавна прочетен роман. Той я оглеждаше с възхищение, беше чукал не една своя колежка в университета, но това тяло със завършена женственост му действаше по-силно и от най-силните опиати, които беше опитвал от време на време. Тежките гърди на Габриела се бяха отпуснали в страни и като се повдигна на колене, Боян ги хвана, притисна ги и загледа възхитено. Какво разлика! Вместо срамежливите розови пъпки на зърната, каквито имаха момичетата, тази преливаща плът беше увенчана с широки тъмни кръгове и месести, набръчкани зърна. Те откликнаха мигновено, ставайки още по-големи и Боян се наведе. Поднесе едното зърно към устата си и го налапа. Колко години беше бленувал тези цици, още от онзи момент в училище! Засмука дебелата морава пъпка, а тазът му сам се задвижи. Коравият член се плъзгаше в препълненото със сперма влагалище, изтласкваше я навън и тя смесена с телесните течности на жената омазваше и двамата. Ръцете му стискаха и мачкаха гърдите ѝ алчно, захапа зърното ѝ почти до кръв и стисна зъби. 

Габриела извика от болка, а от удоволствие изви гръб в дъга и отметна глава назад. Младият мъж върху нея хапеше и двете и гърди със стръвна ненаситност. Амплитудата на проникването на члена му се увеличи. Сега я чукаше с дълбоки тласъци. Почти излизаше и я оставяше отчаяно празна, само за да се гмурне отново в нея. Нанизваше я чак до матката, караше я де се сгърчва от болка, когато членът му като да удряше яйчниците ѝ. Габриела разтвори колкото можа по-широко крака и прегърна момчето с ръце. Дланите ѝ се плъзнаха по гърба му. Болката он нахапаните ѝ цици и натъртеното влагалище допълваха удоволствието, превръщайки го в непознат сладко-горчив коктейл. Членът в нея стана още по-голям и започна да пулсира, а Боян притисна устни в нейните. Тя жадно отвори уста и пусна езика му вътре, посрещна го със своя и утробата ѝ пое за втори път днес буйните потоци семе. Макар и да не изпита оргазъм, удоволствието беше не по-малко и учудващо удовлетворително. Накрая телата им се разделиха и Боян се тръшна до нея, тя остана с разтворени крака, а между тях се стичаше спермата, с която я напълни, смесена с нейните собствени телесни секрети. Струйката пропълзя в цепката на задника ѝ, накваси ануса и образува гъста локвичка на чаршафа. Габриела си помисли отнесено, че трябва да смени чаршафа, но тялото ѝ се беше отпуснало мързеливо и отказа да изпълнява. Вместо това отпусната и изтощена потъна в прегръдката на съня. Последното, което усети преди да заспи, беше че Боян я завъртя на една страна, прегърна я откъм гърба и се притисна в нея с горещото си младо тяло. 

На Габриела и се присъни, че младежът я кара да се съблече пред Народното събрание. Бяха я избрали за депутат и той я застави да свали дрехите си и да влезе в сградата гола. Отвсякъде я галеха непознати ръце. Хващаха гърдите ѝ, опипваха бедрата ѝ, мачкаха и щипеха дупето ѝ. Тя изплува от съня, само за да открие в просъница, че поне част от него беше действителна. Боян целуваше рамото ѝ, после шията. Ръката му мачкаше ожулените и нахапани гърди. Безмилостно хвана едното ѝ зърно и го затегли. Членът му се търкаше в гърба ѝ, отново болезнено твърд. За бога, какъв сексуален демон се криеше в него?!  

Габриела простена, влагалището ѝ беше болезнено претрито и въпреки това, както беше легнала на ляво, започна бавно да върти задник, като някоя разгонена кучка. Боян спря да изтезава зърното ѝ, хвана десният ѝ крак под коляното и сгъна към гърдите. Откриваше я за безмилостния си кур, сега отново ще нахлуе в ожуленото до кръв влагалище. Затворила очи, очакваше неизбежното, не без голяма доза перверзен трепет. 

Боян се повдигна на лакът и намести коравия си мъжки орган между краката ѝ. Вместо да го вкара веднага, го затърка по дължината на цепката ѝ. Габриела простена тихо, заливайки го с лепкав секрет и безуспешно се опита да го поеме, но той само я дразнеше. Жената се присегна да го хване и намести но момчето пак се дръпна. Тя изхлипа безсилно, а той я притисна с тяло. Чувстваше се безпомощна и това кой знае защо я накара да потрепери от възбуда. След цял живот строг контрол над себе си и всички около себе си, това беше толкова освобождаващо! След това обаче Боян направи нещо, което я накара да подскочи. 

Както търкаше твърдия си член между краката ѝ, го хвана и намести между полукълбата на задника ѝ. В първия момент тя очакваше, че ще го плъзне обратно, но той го задържа на стегнатия ѝ, но добре омазан в телесни сокове анус. Съзнанието ѝ отказа да приеме мисълта за случващото се. Това беше не само животинско, то беше немислимо отвратително и унизително. Коравият му орган натискаше задния ѝ отвор и Габриела започна да се бори със здравата прегръдка на младия мъж. Опитваше се да се измъкне, но силните му ръце я удържаха, а тялото му я приковаваше на леглото. Габриела удвои усилия, ужасът от предстоящото я дариха с неподозирана мощ. Въпреки това хватката му само се затегна, а коравият член продължаваше да притиска ануса ѝ. Боян зашепна в ухото ѝ: 

– Няма смисъл да се бориш, отпусни се! – дъхът му я пареше. – Ще се случи така или иначе. Хайде, няма да боли! 

– Не, не! Остави ме! – скимтеше жената. – Моля... моля те, не го прави! 

– Ш-ш-ш, спокойно! Спо-кой-но... не се плаши. Ще... съм много вни... мателен. – шипеше гласът му. – Ето... само главичката. 

Неизбежното се случваше! Коравата глава на члена му се притискаше все повече и повече в ануса ѝ, принуждаваше го да се разтвори и да го пропусне. Габриела хлипаше, що за животно би поискало подобно нещо?! Да проникне.. Там! Беше гнусно, мръсно, унизително! Колкото и да се опитваше да стегне ануса си, той поддаваше и в един момент тя с ужас почувства, как твърдият пенис преминава през аналният ѝ пръстен. Беше го накарал сам де се отпусне и предаде и сега пращяща глава на кура му влезе в задника ѝ. Анусът ѝ твърде късно се опита отново да го спре, но само се сключи около него в конвулсивни контракции. Копелето я излъга, болеше! Сякаш беше набутал в задника ѝ кол! Габриела извика високо и Боян я се притисна в гърба ѝ. Продължаваше да я държи здраво, но и нежно. Мърмореше успокоително в ухото ѝ и оставяше анусът ѝ да приеме случилото се и да се отпусне напълно. 

Режещата болка от първото проникване постепенно намаля и отстъпи място на усещането за разтягане в аналната халка. С ужас Габриела помисли, че ще се изпусне и чувството за срам я заля, смесвайки се коктейла от емоции. После дойде първото движение, коравият член проникна още малко, карайки я да усети всяка веничка от релефа си с тесния, девствен до преди минута анус. Болката си беше почти отишла, имаше само огромно напрежение и някакво непознато усещане за изпълване, увеличаващо се с всеки завоюван сантиметър от ректума ѝ. 

– Ет-то, добро момиче. – гласът му отново беше станал хрипливо ръмжене. – Доб-ро момиче! Точно-о така... 

Кожата на Габриела настръхна, унизена, превземаше най-интимните и кътчета, а в гърлото ѝ се оформяше някаква буца, караща съзнанието ѝ да се помъти. Превръщаше я в играчка за удоволствие... и това беше приятно. Членът се плъзна в задника ѝ, улеснен от обилното количество телесни сокове, изпълни ректума ѝ и като че опря в нещо. Бодна я болка, някъде дълбоко вътре, но после проникващото все по-дълбоко тяло намери пътя си. Стори ѝ се, че преминава някаква преграда и като по чудо по тялото ѝ се разля бавна, тежка вълна. Едновременно облекчение и удоволствие, съчетано с далечния фон на слаба и тъпа болка. 

Членът на Боян проправяше пътя си в червата и бавно, но сигурно. Докосваше места, които извикваха неочаквана за Габриела реакция. Издутият от възбуда пенис изпълваше тесният ѝ, тъмен тунел, червата ѝ го обгръщаха плътно, но неимоверно нежно. Пубисът му се притисна в едрите полукълба на задника ѝ, давайки ѝ да разбере, че е проникнал в дупето ѝ до край. Габриела вече стенеше с полуотворена уста и лигата и се стичаше по брадичката. Зарязала всяка съпротива, се оставяше да я нанизва този твърд кур. Да прониква в ануса ѝ, да я ебе в гъза! Да, точно това правеше! Чукаше я анално! Жената спусна ръка между краката си, без изненада откри, че клиторът ѝ сее възпалил до чудовищни размери. Притисна го с пръсти и започна яростно да го масажира. 

Боян усети как тялото ѝ затрепери, анусът ѝ ту се отпускаше, ту стягаше члена му. Момчето не можа да издържи на това доене и като навлезе, колкото дълбоко можа в дупето на жената, започна да се празни. Заливаше и пълнеше червата ѝ със същото количество гъста сперма, с което беше стоварил в матката ѝ. Габриела, във водовъртежа на оргазма си, усети как коравата глава на члена му бута отвътре корема ѝ. Изливащата се дълбоко в нея течност, като че я издуваше до непоносимо напрежение. 

Когато двамата се успокоиха, момчето издърпа члена си от задника ѝ, а тя едва не умра от срам, когато анусът ѝ не можа да удържи и се изпусна с мокър звук. Габриела светкавично сложи ръка на задния си отвор, между пръстите ѝ се процеждаше изпразнената в дупето ѝ сперма. Ужаси се, като опипа ануса си, беше мек и пръстът ѝ влезе в него без усилие. Чувството, че ще се изпусне я накара да скочи от леглото и да влети в банята. Там дълго седя на тоалетната, докато не се увери, че от задника ѝ е изтекло всичко, което е имало да изтича. Избърса се, питайки се ужасено, дали разтегнатият ѝ анус ще се затвори изобщо. Като се върна в стаята Боян спеше щастливо. Тя тихичко се промъкна до сака с багажа му. 

 

Следва