Към края на деня Габриела вече не умираше от срам и неудобство заради липсата на бельо под дрехите си. Макар това да не беше съвсем точно, дългите чорапи, жартиерите, корсетът си бяха бельо, само дето липсваха бикини и сутиен. След обяда тя се скри в тоалетната и внимателно изтегли от още разхлабения си анус тампона. Той беше обилно напоен и Габриела го хвърли в тоалетната, да не би някой да вземе да рови в кошчето и да го намери. После срамът продължаваше да е там, но постепенно се трансформираше в нещо отдавна забравено. Пакостливо и момичешко, от времето преди да бъде дисциплинирана от тираничните си родители и моделирана в безскрупулната жена, поставила си една единствена цел. Личният си успех. Трансформацията беше видима за всички сътрудници, повечето приеха с облекчение. Най-после ужасяващата жена ги остави да дишат. Само малцина си направиха по-задълбочени изводи и повдигнаха някоя и друга вежда. Не само, че госпожа Димитрова не ги заливаше с обичайната смес от презрение и ненавист, но и се движеше различно. Дали събиращото погледи дупе не се завърташе повече от преди? И в стойката на жената имаше нещо ново, движенията и вече не бяха така отсечени и гневни. Може би дори се долавяше някакъв момичешки свян? Никой обаче не посмя да заговори на висок глас по въпроса, Габриела си беше все така взискателна. А новият ѝ асистент я следваше неотлъчно и изпълняваше всяко нейно желание. Или поне така изглеждаше отстрани. 

Вечер двамата се прибираха в апартамента ѝ, вечеряха заедно, беседваха за политическата стратегия на „Нежното лице на партията“ или пък за някоя книга. Боян беше забавен и умен, на жената ѝ се налагаше да си припомня все по-често, че той е изнудвач, а тя негова жертва. Беше започнала несъзнателно да прави неща, които му доставят удоволствие. Грижеше се за интимната си прическа, обзаведе гардероба си с бельо, каквото му харесваше. Курвенско, както кисело го наричаше в началото, сега изпитваше някаква особена тръпка, като го слагаше. Това, че вече не ѝ беше позволено да носи бикини, а гърдите и винаги трябваше да свободни, предизвикваше свиване ниско в корема и влага между краката. Поне няколко пъти на ден. 

Минаха две седмици, откакто Боян се нанесе в живота ѝ, двамата седяха в хола с по чаша вино. Скоро Боян щеше да я подкани да си лягат и тялото на Габриела вече се настройваше за редовната си доза плътски удоволствия. 

– А, този знаете ли го? – младежът беше във весело настроение. –Защо сперматозоидите имат опашчци? 

Габриела поклати глава. 

– За да могат момичетата да ги хващат за тях и да ги измъкват по-лесно измежду зъбите си! 

Боян избухна в смях на собственото си ученическо остроумие, а Габриела с изчерви и опита да направи неодобрителна гримаса, но ъгълчетата на устата и сами се повдигнаха нагоре. 

– Това пък е толкова гнусно... –още докато го казваше, разбра че е сбъркала. – Не... не е естествено... 

Той ѝ отвърна с познатата насмешлива физиономия. 

– Съвсем естествено е, животните го правят. 

– Нещо повече съм от животно! Надявам се. 

Габриела преглътна и заби поглед в пода. Нищо не се беше променило, тя беше негова играчка а той можеше да я унищожи, когато си поиска.  

– Другарко Димитрова, елате. 

Гласът му беше тих, направо гальовен, глас с който стопанинът вика кучката си. „Сега ще поиска да му го... лапам. Боже, не мога, ще повърна!“. Знаеше обаче, че ще отиде при него. 

– Защо продължаваш да ме наричаш „другарко“? Можеш да се обърнеш към мен с Габриела. 

Боян искрено с изненада. Нима тя наистина не си спомняше? Облегна се назад и я загледа. Първо искаше да си отмъсти и да притежава тази жена от миналото. Да победи кошмара си, да има една красива и изкусителна дама. После беше опиващото чувство да притежаваш друго човешко същество. А сега? С изчезването на гневната жена, изчезна и желанието за отмъщение. С изчезването на тираничната госпожа Димитрова, изчезна и удоволствието от налагането на волята си над нея. Та тя дори не знаеше, какво го тласкаше да я постави в това положение! Чертите и се бяха смекчили и направили още по-изкусителна от преди, разбира се, че можеше да си вземе каквото, както и колкото поиска, но с изненада откри, че това не му доставя познатото хищническо удоволствие. Дали така се е почувствал Петручио, след укротяването на Катерина? 

– Ела. – остави чашата си на масичката и протегна ръка. – Габриела, ела моля те. 

Жената усети промяната, сърцето ѝ подскочи. Габриела. Тялото ѝ реагира само, изправи се и пристъпи към него. Загърната в копринено кимоно, с дългите до средата на бедрата чорапи, които той толкова харесваше. Широкият  ханш се полюляваше при всяка следваща малка стъпка. Ще направи всичко, което поиска, па макар и да е най-гнусното. Толкова малко ли ѝ трябваше? Прие протегнатата му ръка и той я притегли да седне на коленете му. Отвърза колана на кимоното ѝ и го остави да се плъзне надолу по раменете ѝ и да се свлече на пода. Коприната откри натежалите гърди с вече започнали да се подуват големи кафяви зърна. Боян я гледаше възхитен, без още да я докосва, за да се наслади до край на гледката. Гола жена,  в разцвета на своята женственост, с меки, изкусителни форми. Единственото ѝ облекло бяха само чорапите, седеше на коленете на момче, едва навлизащо в своята мъжественост. Внимателно, да не развали магията, Боян хвана гърдите и отдолу и ги повдигна, за да усети тежестта им в ръцете си. С палците си нежно потърка зърната и те отвърнаха, като се втвърдиха и изправиха. Дишането на Габриела стана по-дълбоко а погледът ѝ се премрежи. Топлите длани на Боян опипваха гърдите ѝ, без да ги мачкат просташки и без плахост. Натискаха точно колкото трябва и от гърлото ѝ се отрони тихо стенание. Той пусна лявата ѝ гърда и протегна ръка зад гърба ѝ, докосна я едва доловимо по врата и кожата ѝ настръхна, въпреки че в стаята беше топло. После плъзна ръка надолу по гръбначния ѝ стълб. Повтори, но този път я одраска с нокът. Габриела затвори очи и отпусна глава назад, дланите му я милваха по цялото тяло, по гърба, по гърдите. Всеки път се спускаха по-надолу, докато не стигнаха до сочното дупе. Тук Боян не издържа и замачка големите полукълба, а Габриела, която беше седнала в него със събрани крака, сега ги разтвори. Вътрешната част на бедрата ѝ вече лъщяха от сладострастната лига на утробата ѝ. 

Жената се извъртя с лице към него, хвана едната си гърда и я поднесе към устата му. Той жадно налапа набъбналото зърно и го засмука, карайки я да извие гръб назад. Момчето се изненада, до сега винаги беше оставяла инициативата на него. Нетърпеливо дърпана гърдата си назад и му подаде другата. Зарови пръсти в косата му и го притисна, а той заби зъби в зърното в устата си. Габриела стисна очи от болка, а от удоволствие изви гръб назад. 

Ръцете на момчето не стояха бездейни, мачкаха дебелото дупе и когато жената му подаде другата си гърда, Боян спусна един пръст между полукълбата. Върхът му застана на ануса ѝ, притисна го и започна да го разтрива. Пръстенът пазещ отвора на дупето ѝ беше стегнат, но не и колкото преди няколко седмици. Освен това вече беше влажен от възбудата, стичаща се от Габриела. Въпреки това Боян не проникна веднага, а отдели време да накара ануса да се отпусне и сам да приеме опипващия го пръст. 

Габриела го изненада отново, като се дръпна назад, сложи колене на облегалките на фотьойла и започна да разкопчава панталона му. Той ѝ помогна и го изрита на пода, заедно с бельото си. Членът му стърчеше готов, дълъг една педя, извит към корема му, като сабя. Габриела обкрачи момчето и като помогна с ръка да го намести, се отпусна надолу. 

– А-а-а-а! – седна, поемайки го в себе си до край. – Нгх.. Д-да-а! О-о-о! 

Преди няколко дена за първи път я беше накарал да го “язди” и ъгълът на проникване, както и дълбочината я бяха накарали да свърши няколко пъти. Габриела остана няколко мига, за да привикне със сладката болка, стигаща чак в матката ѝ. после подпря длани на раменете му и започна да се движи, отначало бавно, но скоро започна да набира темпо. Ноктите ѝ се забиха в раменете му и жената прехапа устни, за да не закрещи и вдигне целия блок по тревога. 

Боян беше удивен, за първи път виждаше в Габриела открита страст, а не подчинение на желанията му. Като да подсвирнеш за вятър, а да те връхлети буря! Тази мисъл, както и всяка друга скоро беше изтрита от съзнанието му. Вътрешността ѝ го изгаряше и стягаше при всяко движение на таза ѝ. Габриела приближи лице към неговото, погледът ѝ беше помътен. Захапа го жестоко за устната и двамата опитаха металния вкус на кръвта. Тя с готовност отвори уста, за да му позволи да натика там езика си. Посрещна го със своя, после обви устни около него и го засмука. 

При поредното вдигане и спускане на задника на Габриела, наместеният на ануса ѝ пръст хлътна вътре в нея. Тя потрепера, но не спря. Вкараният в дупето ѝ пръст яростно я дълбаеше, дразнейки тази най-нежна плът вътре в нея. Жената отвърна с още по-ожесточено нанизване на коравия член в себе си. Тялото ѝ започваше да получава конвулсивни гърчове, сигурен знак за Боян, че кулминацията ѝ приближаваше. Той измъкна пръст от задника ѝ, а тя отвърна с недоволно изскимтяване. То обаче бързо се превърна в дълбок стон, щом момчето разтвори широко мазното ѝ дупе, допря във ануса ѝ показалците на двете си ръце и ги набута в нея. Изви пръстите си, като кукички и опъна силно настрани. Аналният пръстен се разтегли и отвори широко. 

– О-оух! А-ха-а! – това я свари неподготвена. – Лек... о-ох! Н-н...да-а-а! 

Разтягането в аналната ѝ халка беше чудовищно, разтегна я много повече, отколкото с иначе дебелия си член. Болеше, но в същото време правеше удоволствието от забития чак в матката ѝ член двойно по-силно. Момчето опъваше още и още настрани, сам не знаещ, колко още ще може да издържи набучената на кура му жена. Добави и средните си пръсти и разчекна ануса ѝ до скъсване. Лицето на Габриела се беше разкривило от противоречивите усещания, а когато в дупето ѝ влязоха четири пръста спря да се движи. С трепереща ръка се протегна назад и докосна ануса си върха на пръста. Набраздения, някога стегнат кафяв пръстен, сега беше опънат в тънка линия. Очите на жената се окръглиха невярващо, докато опипваше насиления отвор на дупето си, погледите на двамата любовници се срещнаха, в неговия се четеше изненадано възхищение. 

– Още? – гласът му беше хриплив, едва разбираем. – Искаш ли... да... още? 

Габриела не намери сили да проговори, но кимна. Пръстите на Боян освободиха разчекнатия анус и по тялото на жената се разля облекчение, примесено с мъничко празнота. Момчето хвана ръцете ѝ и ги сложи на големия ѝ задник. Тя разбра и го отвори, колкото можа, давайки му достъп до вече леко зеещия отвор. Боян намести по три пръста от всяка ръка на ануса ѝ и натисна. 

– О-о-у... гх-х-х. А-а-а! 

Пръстите му навлязоха в дупето, сега отзад чувстваше не само чудовищно разтягане, но и пълнота. Боян невярващо опипа члена си през тясната преграда нежна плът, разделяща двете отверстия на Габриела. Очите на жената се обърнаха назад, оставяйки да се вижда само бялото им и тя се затресе, като обладана от зъл дух, а гърдите ѝ се мятаха и го удряха по лицето. Боян имаше чувството, че оргазмът ѝ няма да има край. Когато най-сетне и последната конвулсия утихна, той освободи аналния ѝ отвор. Дупката се сви до някъде, но не се затвори напълно. Момчето погледна машинално ръка, по пръстите му имаше малко кръв, анусът на Габриела се беше цепнал лекичко, белязвайки мъчителя си с червена следа. Тя също погледна. 

– Габриела... извинявай... 

Тя завъртя глава, в очите ѝ имаше сълзи, но се усмихваше. 

– Ти не можа да свършиш, нали? – изчака го и като не ѝ отговори срамежливо продължи. – А... искаш ли да... да го направя с устни? 

Дори след всичко преживяно се изчерви и не можа да се принуди да каже “да ти го лапам”. Разширените му очи бяха ясен отговор. Тя се надигна с болезнена гримаса и се отпусна пред него на колене. Членът му стърчеше пред лицето ѝ, омазан в собствената и любовна лига. Странно, но сега мисълта за това, което се канеше да направи не предизвика погнуса. Напротив, тя отвори уста и се поколеба какво да направи. Никога не беше предполагала, че ще извърши подобно нещо и не знаеше как да започне. Изплези език и предпазливо докосна пръскащата се от възбуда главичка. Нямаше лош вкус. Малко по-смело я облиза, все едно беше сладолед. Боян възнагради усилията ѝ  с доволно изсумтяване. Зарови пръсти в косата ѝ и внимателно натисна главата ѝ в скута си. Тя разбра, какво искаше и отвори уста, позволявайки му да проникне в нея. Не знаеше какво да прави, за това го остави да се движи сам. Дишането му стана тежко, а мускулите му се стегнаха. Габриела експериментално включи езика си в играта и го завъртя в проникналия в устат и пенис. Беше ѝ приятно, даже забрави за смъденето в разкъсания анус, Боян определяше ритъма и тя вдигаше и спускаше глава все по-бързо. Изведнъж членът в устата ѝ се напрегна и после от него се изстреля първата струя перлено бяла сперма. Удари я в гърлото и Габриела се закашля, последва втора и жената се задави. Започна да се бори за въздух и Боян я пусна. Тя вдигна лице, вдиша жадно и нова струя сперма я удари по гърдите, пръсна и по лицето ѝ. Тя успя да затвори очи преди следващата. 

Докато бършеше лицето си се разсмя искрено, по момичешки и на Боян му се стори, че свирката беше чудесна, защото макар и непохватна, беше направена с желание. Импулсивно се наведе и целуна подпухналите от хапане устни на Габриела. 

За първи път Габриела заспа без да крои планове как да се добере до дискетата и снимките. 

 

*** 

 

На следващия ден госпожа Димитрова, вече официално наричана в “24 часа” Нежното Лице на Партията, беше поканена за първи път в телевизионен дебат. За интелигентна жена като нея изобщо не беше трудно да направи за смях опонента си. Третокласен литературен критик, който до преди пет години беше възхвалявал комунизма, а сега стана пръв борец за демокрация.  На детинските му, дори гаменски нападки, отвръщаше със смес от презрение и съжаление. Острият ѝ ум, солидно подкрепен от разцъфналата ѝ женственост, накараха процентите на партията в проучването на Галъп да скочат нагоре. 

Това, което знаеха само двама души беше, че по време на целия дебат, отвъд плътно прибраните ѝ крака, дълбоко чак до матката, в Габриела имаше огромно количество сперма. Преди да тръгне за телевизията, тя извика Боян в кабинета си, под претекст че трябва да подготви представянето си. Каза му да заключи, за да могат да работят на спокойствие. Когато момчето се обърна, Габриела се беше качила на бюрото, запретнала пола и широко разкрачена. Не му трябваше втора покана. 

Докато половин България се пръскаше от гордост заради красивата и умна жена, а другата половина скърцаше ядно със зъби и я наричаше с най-мръсни епитети, един човек гледаше предаването съсредоточено и с голяма доза загриженост. 

– Ще докажем, че бъдещето принадлежи на новото и реформираното. – Габриела сияеше от телевизора. – Евтините палячовщини и миришещите на нафталин отломки нямат място в Българския парламент. Нашият млад лидер, Жан Виденов... 

Скулите на Александър Василев се стегнаха в железни възли. Това парвеню ставаше опасно. Не им стигаше наивният идеалист Виденов, а сега трябваше да контролират и нея. Старите комунисти, сега социалисти, ловко бяха манипулирали пазара и медиите. След първичното пиянство на свободата народът не видя от чешмите да тече мед и масло и мнозина се завърнаха при разумно и трезво говорещите социалисти. Стратезите зад кулисите измамиха наивния народ, че партията е реформирана, набутаха млади лица за параван и това даде плодове. 

С кожата си обаче полковник Александър Василев чувстваше, че тази жена е опасна. Хубава беше, ала беше опасна. Асистентът му добре го познаваше и без да има нужда да му се казва наля още една чаша “Столичная” и я постави до ръката на възрастния мъж. После също така тихо младежът коленичи пред него и разкопча панталона му.