Разкази: 36
Коментари: 345
Регистрирани: 28
Съдържанието на този сайт е забранено за лица под 18 години!
Помнете, че разказите са художествена измислица. Коментирайте тяхното съдържание, а не личността на автора!
От малък мечтая да ме задави голям мъжествен кур. Беше тъмно, нощна София. Той ме заговори искайки огънче. Тъкмо запалих цигарата му, когато ме хвана за кура и го размачка. Възбудих се. Усетих удоболствие по цялото тяло. Мъжкарят вкара ръка под тениската ми и започна да извива зърната ми - сладка бо
– Не мислите, че ще Ви отровя, нали? — извитите и вежди се надигнаха насмешливо. – Ако иска, можех да Ви убия докато спите. Гай Аврелий кисело кимна и като подуши още веднъж течността в чашата я надигна. Вкусът на напитката беше тръпчив и много свеж, като че ли магия потече по вените на центурион
Боян изпсува на ум за пореден път и продължи да се оглежда, но никой не идваше да прибере папката. Покрай него минаваха забързани чиновници, а портиерът равнодушно повтаряше единствения си отговор, “Ще трябва да изчакате още пет минути”. Не му оставаше нищо друго, освен да чака, да се върти и да си
Цигареният дим бавно се диплеше във въздуха, а студеният под предизвикваше остро мравучкане под босите ми стъпала. Стоях гола със сведен поглед, като провинила се ученичка пред масата. -Лягай.- изкомандва строго. Усетих как твърдата повърхност пое меката ми женственост. Грубо разтвор
- Айде, дай да ги видя! - Ти луд ли си, бе?! – смееше се Надя. Какво му стана на този щурчо – Сава? Нали са приятели, какви снимки, какви цици, какви пет лева… - Айде бе, Наде, само цепката поне! Ако те е срам, снимай ги и ми ги покажи така… - Ей, диване, как да ти ги покажа, нали после само за
– Димитрова, прати твоя сол ташак до Дондуков. – завърши съвещанието Василев. – Моя пезевенк от сутринта не мога да го намеря. Да го предаде лично! Подаде папката на Габриела и закри събранието. Надигна се тежко и се смръщи от болката в ставите. Трябваше да позвъни на един телефон по непро
Град София Бул. Христо Ботев Булевардът поемаше потока от забързаните и вглъбени в собственото си съществуване човешки единици. Динамиката на столицата отдавна не ме вълнуваше. Тук съм за малко. Преди да вляза в магазина погледът ми се плъзва по еротичното бельо изложено на витрината. Мисълт
Към края на деня Габриела вече не умираше от срам и неудобство заради липсата на бельо под дрехите си. Макар това да не беше съвсем точно, дългите чорапи, жартиерите, корсетът си бяха бельо, само дето липсваха бикини и сутиен. След обяда тя се скри в тоалетната и внимателно изтегли от още разхлабени
Ханс беше дошъл да учи в България. Досадно, но евтино. И ето, че предстоеше второто му упражнение по химия в университета. Миналата седмица се надърви и втрещи като видя асистентката си – млада милфка, със сочно дупе, приятни гърди, срамежливо изражение… и очила. Това беше абсолютния му фетиш. Ха
– Не, не и не! Абсурд! Никога няма да облека... това! – станалото пурпурно лице на Габриела заплашваше да премине в мораво. – Да не съм някоя уличница!? Гарова проститутка? Боян вдигна умиротворително ръце: – Уверявам Ви, другарко Димитрова, че това е качество, каквото нито една гарова прост
Дръж враговете си още по-близо Десетина минути Габриела остана на бюрото, мъчейки се да събере мислите си. Болката в коленете я накара да се надигне, намръщи се и погледът ѝ падна върху локвата сперма, изтекла между краката ѝ. Внимателно стъпи на мокета и вдиша дълбоко няколко пъти. Така! Беше и
Случва се така, че понякога госпожа Съдба си прави с нас шеги, а друг път ни прави неочаквани подаръци. Боян все още не можеше да повярва, каква възможност му се предоставяше. Беше напълно сигурен, че това е тя и че не го е познала. Годините я бяха направил само още по-привлекателна. Някогашните и о
Тя вилнееше из стаята, като природно бедствие. - Закъснях! Наблюдаваше я и се опитваше да се сети от кое анимационно филмче е изскочила. - Имам механика при Трендафилов. Ще имам отсъствие! – гласът ѝ влизаше на скорост. Определено му прилича на нещо малко и диво. Може би на мишката Джери… не, п
Погледът на Маргарита се плъзгаше по идиличната синева на Средиземно море от десет хиляди метра височина. Жената нетърпеливо се взираше през илюминатора, търсейки пръснатите в морската шир острови и мъчейки се да зърне африканския бряг. С мъжа си се бяха спрели на Египет, като компромисен вариант. “
Салим с мъка отвори очи. Петелът сякаш кукуригаше направо в ушите му. “Ще те сготвя, птицо проклета! Нямаш търпение да се развидили и да подгониш кокошките! Ще те сготвя и ще те сменя с някой петел - гьотверен!” Такива мисли изпълваха главата на Салим, но и беше благодарен. Време бе за ставане. Цар
- ЗАСАДАААА!!! ЗАСАДАААА!!! ТОВА БЕШЕ ЗАСАДА?! Засада ли беше? Щеше да види ако малкото, палаво чудо не подскачаше като пружинка пред екрана. Застана зад нея хвана ръцете ѝ и я целуна по щурата главица. - Ако още веднъж извикаш така и ми застанеш пред екрана ще...- заплахата му остана да виси във
I Галя беше на 17 години, леко пълничко, вечно засмяно и слънчево момиче. Без да е дебела, просто дупето и си беше като маминото, големи бузки и пълни бедра. Но Галя спортуваше и плътта ѝ не беше мазна и отпусната, а тънкото ѝ кръстче създаваше изкусителни извивки с чувствения ѝ ханш. Момчетата я
Автор milenaslave Естествено закъснях за работа. Мислех си да си взема болнични, но нямаше как – имах важна среща. Бях в окаяно състояние – недоспала, едва ходеща и с ужасните синьо-червени белези от камшика по кожата. Между бедрата си чувствах само пулсираща болка. Единствено ледения душ у
Автор milenaslave Винаги съм била мазохистка. Много по-късно разбрах значението на тази дума. Винаги съм била робиня. Още в училище когато бяхме в тийнейджърска възраст харесвах да ме доминират. Първо от съученичките ми, а по-късно и съучениците ми. Когато момчетата ме затискаха в ъгъла
Има и такива дни, в които всичко сякаш тръгва с главата надолу, а накрая се оказва, че всяка една дребничка спънка е водила към... доста мокри и намачкани чаршафи. *** Сутринта Анелия се събуди от телефонен звън. Още не се беше протегнала да вдигне и усети какво ще е – мястото в леглото до нея