- Мила, сигурна ли си че го искаш?
Топлите очи на Емо я гледаха напрегнато. Марто също се беше спрял пред таксито и чакаше отговора ѝ.
- Да... – чу се сякаш насън.
Насън мина последната година от живота ѝ – тежка, мъчителна връзка с човек, който ѝ отне не само радостта, а и желанието за интимност с грубостта и егоизма си. Постоянният home office, дистанцията от хора, станала впоследствие желана, коледния банкет, натрапен от фирмата ѝ, нежеланието да отиде и решението да се мерне за малко, за да отбие номера... после топлия джаз клуб, тихата музика и онзи саксофон, който сякаш я погали отвътре, компанията на Емо и неговия неприлично привлекателен приятел Марто, коктейли, миризма на пури... желание. Мила, почти сънувайки будна, усети желание. Прииска ѝ се да бъде докосвана, беше ѝ приятно от вниманието и неволните погалвания и от двамата и после това предложение – да продължат у Емо. Тя знаеше какво значи това и за пръв път от много време се почувства възбудена. Емо отключи припряно дома си. В хола му грееше огромна елха. Не запалиха лампите, коледните светлинни придаваха на стаята загадъчност и уют. Емо се наведе към нея:
- Ако знаеш само откога те желая! – устните му я опариха… топли, по мъжки твърди, леко разтвориха нейните.
Целувката ѝ подкоси краката – нежна, толкова нежна и настоятелна. Усети как Марто ѝ сваля палтото и в следващия миг дъха му опари шията ѝ. “Само да не си ударят главите!” – като някакво второмислие звънна в нея, но езикът му в ухото ѝ я накара да забрави всичко. Чуваше тежкото му дишане, усещаше дъха му и цялата беше в тръпки. Емо с мъка я остави и завъртя към Марто, който я награби и нахлу в устата ѝ като завоевател. Мачкаше устните ѝ, езика ѝ, а ръцете му опипваха дупето през ефирната рокля. Макар и малко груб, Мила усети как много ѝ харесва, стискаше здравите му ръце и без да се усети тихо стенеше. Емо разкопча роклята ѝ отзад и тя се свлече между тях. Поведе я към големия диван до елхата. Чу зад себе си как прошумоляват дрехите на Мартин и в следващия момент усети голото му тяло до нея. Той седна и я дръпна върху себе си. Двамата се вкопчиха в бясна целувка, Марто я опипваше и изучаваше навсякъде, усещаше и ръцете на Емо, галеха и мачкаха гърдите ѝ, бедрата ѝ, разнасяха влагата, която се стичаше от нея. Толкова много ръце, проучващи пръсти, устни, Мила несъзнателно и бясно се търкаше във възбудения член на Марто. Чувстваше в тялото си пожар и вече не издържаше. При едно по-рязко движение с таза, се наниза на него, при което и двамата извикаха. Марто я хвана здраво за бедрата и започна да я движи. Набиваше ѝ го целия мощно и жадно. На Мила ѝ се зави свят от възбуда. Първите мигове просто се беше вкопчила в раменете му, но бързо се опомни. Потърси с поглед Емо. Той се движейки бавно ръка по възбудения си член, се приближи и ѝ го подаде в устата. В този момент Мила се разтрепери цялата от възбуда. Тялото ѝ – отвикнало от нежност и еротика не издържа и оргазмът я разтърси. Марто забави темпото и я прегърна през кръста, като галеше гърба ѝ. Мила отново налапа еректиралия до пръсване член на Емо, опитваше се да го поеме все по-навътре, като се даваше леко. После го вадеше, облизваше главичката му и пак го засмукваше. Усети го как се втвърди в устата ѝ, задържа дъх и го пое колкото можеше навътре. В следващия момент Емо се изпразни с вик. Марто се извърна леко и легна по гръб, като я придърпа плътно върху него. Ръцете му не спираха да галят гърба ѝ, като се спускаха и към дупето. Мила вдигна глава, но Марто я заглуши с целувка. Като в мъгла усети пръстите му на дупето си, които я галеха и май се опитваха да проникнат вътре.
- Момчета-а-а... аз... ами не съм подготвена за това... – гласът ѝ трепереше от възбуда.
Хем я беше срам, хем ги искаше навсякъде в себе си.
- Спокойно котенце... ще сложа презерватив. – Емо звучеше пресипнал.
Мила затвори очи и се остави на усещанията. Марто я нанизваше бавно и безпощадно на члена си, а отзад дупето ѝ биваше проникнато с незнайно колко пръста, но Мила усещаше онази по-различна възбуда, която се разливаше полека по тялото ѝ. Емо застана зад нея и започна да ѝ го вкарва, търсейки синхрон с Марто. За миг спряха, потрепвайки от усещанията, Мила дори не се чуваше как стене. Емо се задвижи, след него и Марто. Забързаха темпото. Накъсаните им стонове изпълваха стаята. Щяха да я пръснат, чукаха я едновременно и беше страхотно. Мила едва дишаше от възбуда, тялото ѝ се извиваше между двамата, запълнено и тръпнещо... и оргазмът дойде – очакван и силен. Тя се загърчи между тях, всичко в нея трепереше и се свиваше. Марто не издържа на мощното стягане и свърши ръмжейки. Емо малко след него, сякаш искайки целия да влезе ѝ го наби за последно. Елхата блестеше в тъмнината, бяха пуснали тихо джаз, тримата лежаха на широкия диван и си бъбреха. Мила беше щастлива. Идваше Коледа, а се усещаше като пролет...

Лейди