Настани се удобно в плюшения фотьойл и преднамерено театрално преметна крак върху крак. Позволи си една тънка усмивка, като видя как адамовата ябълка на мъжа се разходи нагоре-надолу. Лъскавите опънати чорапи караха красиво оформените крака да лъщят и на журналиста му трябваше минута, за да се съвземе и да прочисти гърлото си:

– Ще включа диктофона. Всичко, което кажете се записва.

Последва нова пестелива усмивка, диктофонът беше стар допотопен модел. И въпреки това вестникът беше намерил исканата сума за тази бомбастична информация.

– Вие сте... агент Вяра?

– Да. – гласът беше дрезгав, обещаващ . – Аз съм агент Вяра.

Извади плочка Дънхил и сложи една цигара между ярко начервените си устни. Запалката щракна и като пое дълбоко дима го задържа за секунда, а после издиша срещу журналиста.

– Защо се разкривате? Сега всички гледат как да покрият агентурното си минало?

– Защото в агентурното ми минало има някои факти, които искам да излязат наяве. В агентурното ми минало има имена, които искам да видя публично. И свързани с това, което зная.

– Да започнем отначало. Защо агент Вяра?

– О, това не е началото. Името, което имах преди да... се преродя, така да се каже, е Владимир.

Журналистът беше взел чаша вода и се задави. След продължителна кашлица най-после успя да си поеме дъх.

– В... ви... вие сте... сте... – лицето му се беше разкривило от отвращение. – Искате да кажете, че не сте ж... же...

– Аз съм това, което виждате. – отвърна твърдо седналата. – до сега това ви харесваше? Оставете, няма значение. Отначало, така ли?

За момент Вяра се замисли. Припомни си голямата, заплашително надвиснала стара, олющена сграда. Едва не заплака, като го доведоха в интерната. Не заплака, само защото гърлото му се стегна и го парализира от ужас. Едно петнадесет годишно момче, оставено само. Сърцето му щеше да се пръсне.

– Изпратиха ме в интернат. Родителите ми не се интересуваха особено от мен. Благовидният предлог беше, че в големия град ще получа по-добро образование. А истината, че искаха да ме разкарат. Нямало как да се преместят и те в големия град, а там съм щял да уча в езикова гимназия. Да, бе!

Бях дребно, слабичко момченце. Не можех да играя игрите, които играеха моите връстници. Ако трябваше да играем мач, се свивах от ужас, когато топката летеше към мен. Останалите се превиваха от смях и нарочно ритаха силно, за видят как вдигам ръце пред лицето си. Бях много емоционален, можех да се разплача, ако ме обидят. Което и правеха, за да видят сълзите ми. Децата са много директни, още не са изградили лицемерното възпитание и се отдават на първичните си страсти. Каквито са жестокостта и властта.

В интерната пристигнах с един стар куфар дрехи. Възпитателите ме приеха от баща ми и ме въведоха в сградата. Някога е била някаква казарма или поне така ни казваха големите. Огромна, олющена четириетажна сграда, излъчваше потискащо усещане. Сигурно страданията на питомците ѝ придаваха някаква мистична аура. Минувачите даже не я забелязваха, изключваха я от възприятията си, за да не допуснат в живота си това мрачно място. Хора, които минаваха на път за работа покрай интерната от години, дори не подозираха какво има зад високата метална ограда, със зловещи шипове.

В интерната има формална и неформална власт, като във всяко общество извън обществото. Интернатът е малко царство, в което властва директорът. Поне докато не стане време за лягане. След това царят в нашата малка вселена ставаше Дантес. Бяха го нарекли така, защото можеше да се измъкне навън, дори при най-строгите мерки на възпитателите. Беше последна година, висок с мръснишка мутра, впити дънки и кожено яке със значки на различни рок групи по реверите. Нямаше откъде на намери гел, за това изстискваше лимон и си приглаждаше косата назад, като на Джон Траволта в Брилянтин.

Новите в интерната бяхме, като стадо, а старите му обитатели, особено големите ни оглеждаха, като хищници. И точно като стадо се бутахме един в друг, търсейки сигурност в масата. Виждал сте в някой научно-популярен филм, как стадото избутва слабите и болни животни в периферията. Така от една страна дава нещо на хищниците, за да оставят другите на мира, от друга се отървава от слабия и болнав индивид. Оцеляват само най-приспособените. Аз бях от избутаните и хвърлени но хищниците. Дантес се беше облегнал нехайно, затъкнал палци в гайките на дънките си, а на устните му играеше хищна усмивка. Когато минах покрай него ми подсвирна, както мъжете от строежите подсвиркват на преминаващата жена. А после подвикна: "А, нали тук е мъжкия интернат?! Как са пуснали момиче?".

Действително имах въздълга коса, което по онова време не се толерираше, но в училището на малкия град ме бяха оставили. Както бях и слабичко, дребно момче, сигурно съм можел да бъда сбъркан и с момиче. Всички избухнаха в смях, големите ученици, новите, дори възпитателите се подсмихнаха, преди да сгълчат изпадналите в неочаквано веселие.

Много по-късно прочетох едно ръководство за офицери, там се препоръчваше да се нарочи един войник за шеги и подигравки, като отдушник за ротата и сплотяване на колектива.

Тогава обаче не смеех да вдигна глава и ми идваше да заплача от срам. Не помня как стигнах до спалното помещение. Беше за десет души, като на едното легло щеше да спи старшия по стая. Нашият старши беше един единадесетокласник Пацо. Невзрачно същество, което останалите големи подритваха. Той трябваше да следи и отговаря за реда в стаята, всеки да си оправя леглото, да ляга в определено време, да не се приказва след девет часа. Това разбира се бяха глупости и учениците бъбреха до късно, а той ни оставяше, стига да не излизаме в коридорите.

Един от възпитателите поиска веднага да ме подстрижат и ако се беше наложил е много възможно цялата история да се беше развила по друг начин. Останалите обаче се обадиха, че скоро ще поставяме някаква пиеса и аз ще съм идеален за женската роля с дългата си коса.

Животът в интерната течеше относително монотонно, ходехме на училище, после се прибирахме. Учихме си уроците, пишехме домашни, големите ни тормозеха умерено, доколкото възпитателите им позволяваха. Аз така и не си намерих приятели и трябваше да се скатавам някъде далече от погледа на Дантес и тайфата му. В общи линии успявах и ако не се набивах на очи, не ми обръщаха внимание. Това продължи до пиесата, в която играех момиче.

Бяха ми донесли рокля, панделки, дори чорапогащник и когато се появих на сцената ме познаха чак след десетина секунди. Залата избухна в смях... и ръкопляскания. наред с чувствителната си натура, притежавах и артистизъм и това ми достави огромно удоволствие. Играех ролята много добре, като се вживявах и се упивах от реакцията, която предизвиквах. Накрая всички се поклониха, а аз направих превзет реверанс и отново обрах овациите. Бях толкова развълнуван, че за първи път се почувствах щастлив в интерната.

В стаята обсъждахме пиесата до късно, останалите ме закачаха, но не злобно и на мен ми беше приятно да им отговарям, като оставах в момичешката роля. Те се надпреварваха да говорят с “момиче”, нещо което не им се случваше често. Накрая Пацо ни изшътка да заспиваме, загасихме лампата и полека-лека разговорите затихнаха. Тогава вратата се отвори и влезе Рамбо, едър, не особено интелигентен грубиян от тайфата на Дантес. Рамбо беше дежурен на етажа тази вечер и поиска от Пацо някой, който да измие коридора. Често се случваше и не събуди подозрение, дори когато посочи мен. Нямаше смисъл да мрънкам и се измъкнах от топлото легло, навлякох дрехите и се измъкнах с Рамбо. Изненадах се, като видях в другия край на коридора едно момче от друга стая вече да мие. Зарадвах се, реших че днес е взел двама, за да свършим по-бързо.

Рамбо обаче ми изръмжа да слизам надолу. Едно вътрешно гласче ми подсказа, че става нещо нередно. Изплаших се и понечих да кажа нещо, но гласът ми беше заседнал в гърлото. Заслизахме по стълбите надолу, етаж след етаж. Стигнахме до мазето, не бях влизал там, имах смътна представа, че там има тръби и от там идва парното.

“Тук ли ще чистя”, гласът ми беше изтънял от уплаха и аз повече изписуках, отколкото проговорих.

“Тука, тука!” изръмжа в отговор Рамбо и ве побутна напред. Пристъпих в мазето, крушките осветявах мъждиво и всичко беше потънало в сенки. Вече почти се бях разплакал, когато от тъмното изникна висок силует. Веднага го познах по провлечената котешка походка, Дантес.

“О-о-о, красавице! Ела насам, тази вечер ще изиграеш едно представление само за мен.”, гласът му беше завален и миришеше на алкохол. Извади пакет “Стюардеса и го подаде на Рамбо. “Както се бяхме разбрали. Ще го пратя после горе.” Рамбо си прибра цигарите, изгрухтя нещо и ме остави сам с Дантес.

Не знаех, какво да кажа, нито защо съм тук. Имаше само страх от неизвестното и гледах Дантес с разширени от ужас очи. Той ме хвана под лакътя и ме поведе напред, докато стигнахме някаква врата. Дантес отвори и ме бутна вътре, беше стаичка с легло, нощно шкафче и маса с два стола. На тавана се клатеше слаба крушка.

“Ето, успях да взема сценичния ти костюм.”, чух подигравателния глас на Дантес зад гърба си. И действително на леглото бяха дрехите ми от представлението. Роклята, панделките, чорапогащника, имаше и още нещо, чифт дамски бикини. “Даже добавих нещо и от мен, не ме питай колко струваха!”

Стърчах, като изтукан, изобщо не схващах, какво иска. Или може би не исках да схвана. “Айде, какво чакаш, да съмне ли?! Обличай!”

Обърнах се, "Излез, няма да се преобличам пред теб”. Не знам, как намерих смелост да го кажа, но изненадах и двама ни. Той се засмя, плесна ме леко по бузата и като поклати глава наистина ме остави сам. Сърцето ми думкаше, все едно щеше да изхвръкне, тогава осъзнах, че искам да се преоблека. Беше ме срам, знаех, че е нередно, но го исках. Исках отново да се почувствам оценен, да чуя овациите, още не разбирах, но исках и да почувствам нежната материя на дрехите. Исках отново да се преобразя от дребното, смотано момче без приятели, в момичето, което всички бяха харесали.

Свалих дрехите си и ги хвърлих на топка в единия край на леглото. Ръката ми трепереше, като взех бикините. Бяха памучни, с дантелка по ръбовете. Веднага ми направи впечатление, колко е нежна материята. Нещо в слабините ме сви и едва дишах, като ги обух. Стоях в средата на стаята, обут само с памучните бикини и главата ми се замая от противоречиви усещания. Тресях се от нерви, като обух чорапогащника. На няколко пъти трябваше да го оправям, се усукваше по краката ми. Облякох и роклята, а накрая вързах и панделките. Отново бях момичето от пиесата!

Дантес не ме остави за дълго сам и като влезе, подсвирна възхитено. “О-о-о, бейби! Страшно парче си!”. Не знаех, какво да отвърна и той продължи. “Сега ще разиграем едно лично представление, все едно сме гаджета, излезли на среща.”

Той се разположи на леглото. “Я дефилирай малко! Като манекенките.” Имах смътна представа, какво правят манекенките, но започнах да крача напред-назад из стаята, не че имаше много място. Съвсем естествено ми идваше да ходя, като момиче. С малки крачки, завъртах дупе, за да накарам роклята да се завърти около краката ми. Беше ми приятно. При поредното ми минаване покрай него, Дантес ме хвана за китката и ме дръпна да седна до него на леглото. Инстинктивно кръстосах крака и сложих длани в скута си. Дантес започна да флиртува с мен. Правеше ми комплименти, стана ми приятно, в един момент докосна косата ми и после ме погали. Тръпки полазиха по цялото ми тяло, после сложи длан зад тила ми като ме придърпа към себе си, ме целуна. Разтреперих се, като болен от треска. Когато устните му докоснаха моите за малко да припадна.

Агент Вяра за момент замълча. Извади нова цигара и огънчето заблещука в притъмнялата стая.

– Исках да скоча и да избягам. Устата му имаше вкус на алкохол, цигари, но и на нещо непознато и плашещо. Плашеше ме с това, че ме привличаше. Ръцете му шареха по тялото ми и дори да бях опитал, нямаше да се отскубна. Езикът му разтвори устните ми и нахлу в устата ми, завъртя се и за свой ужас усетих как пишката ми се втвърди. “Ами ако види?!”, ужасих се мислено. Притиснах още повече бедра, а от това ерекцията ми само се усили.

Дантес хвана ръката ми и я дръпна, беше разкопчал ципа си и сложи дланта ми на вече възбудения си член. Даже не знаех, какво съм хванал, толкова бях объркан. Държах нещо горещо, нежно отвън и твърдо отвътре. Ако искате вярвайте, но тогава изобщо не загрях, че е члена му. Поне в началото. Обхванах го и той подскочи в ръката ми, като живо същество. Дантес ми показа как да движа ръка по ствола му, без да спира да ме целува. Пръстите му се впиха в раменете ми до болка, усетих го как се стяга, а после потрепери. По същия начин се стегна и затрепери и нещото, което бях хванал. Изведнъж по ръката ми изпръска нещо топло и лепкаво, после отново. За първи път правех чекия и то не на себе си, а на друг. Когато мастурбирах лягах на една възглавница и се търках в нея, дори не знаех, че може и така.

Когато свърши, Дантес ме бутна назад. Лицето му беше зачервено и дишаше тежко, чак сега видях, какво държа в ръка. Членът му беше толкова по-голям от моя, че даже не можех да повярвам, че е истински. “Нито дума на никого, ясно?!”, Дантес измъкна от джоба си сгъваем нож и острието му зловещо изскочи пред лицето ми. “Нито думичка!”. Сигурно ако преди лягане не бях ходил до тоалетната, щях да се изпусна от страх.

След това ме остави, внезапно се почувствах ужасно мръсен. Бършех отново и отново омазаната си от спермата му ръка и хлипах. Бях като лейди Макбет, която се опитва да отмие кръвта на краля от ръцете си. Преоблякох се и на пръсти се добрах до спалното помещение, за да се мушна в илюзорната сигурност на завивките.

Вяра се размърда, за да прехвърли крак върху крак на другата страна. В стаята вече беше почти тъмно, но журналистът не се сещаше да светне лампата.

– Дантес ме викаше в мазето още пет пъти. На третия ме накара да му лапам. На петия ни хванаха. Когато ме накара да коленича пред леглото, между краката му, просто си помислих, че иска да го мастурбирам така. Даже се усмихнах, беше започнало да ми харесва да си играем. Особено защото можех да се обличам, като момиче. И защото получавах малко нежност, чувствах се полезен, колко му трябва на едно момче... А колко му трябва на едно момиче, дори още по-малко. Вече смътно мислех за себе си, като за момиче. Дантес не само беше станал по-нежен с мен, но и в затвореното общество на интерната се чувстваше промяна. Никой не ме беше закачал или тормозил, някои знаеха, че съм под протекция, други инстинктивно се досещаха.

Дантес разтвори бедра и ме накара да коленича на пода пред него. Хванах вече почти твърдия му член и се приготвих да му правя чекия, както обикновено. Той обаче имаше други идеи. Хвана ме под брадичката и ме накара да го погледна в очите. “Отвори си устата”, леко разтворих устни, “По-широко!”. Изпълних послушно каквото ми нареди, наистина исках да го зарадвам. После дойде шокът. “Лапни го!”, само примигвах, не можех да повярвам на ушите си. Как така да го лапна, да сложа пениса му в устата си?! Това беше гнусно, нередно. Мръсно, щяха да се разболея от... и аз не знаех от какво, но сигурно щеше да е някаква ужасно срамна болест и по нея всички хора на земята щяха да разберат, че в устата ми е имало пишка. Дантес се възбуди допълнително от ужаса в очите ми, хвана ме за главата и просто притисна лицето ми в члена си. Стиснах устни и той го затърка по бузите ми, в безполезни опити да проникне в мен. Бях усещал миризмата на члена му по ръката си, след като го бях мастурбирал. Силен, тежък аромат, едновременно отблъскващ и упойващ. Колкото и гадно да се чувствах, душех ръката си отново и отново, сякаш това беше някакъв наркотик. Сега този аромат ме блъсна право в носа, мозъкът ми потъна в него и сам не знам как отворих уста. Горещата главичка на члена му влезе в устата ми. Беше солена и едновременно сладка. Беше и невъобразимо нежна.

Дантес не ми даде време да се осъзная и за почна да ме чука в устата. Давех се, кашлях, борейки се за глътка въздух, но той безмилостно блъскаше сливиците ми с коравия си член. Мислех, че ще се задуша и умра, от очите ми течаха сълзи, когато Дантес започна да свършва. Гъстата му, лепкава сперма изпълни устата ми, исках да я изплюя, но членът му беше още затъкнат в мен и трябваше да я преглътна. Вече плачех не само от това, че се задушавах, плачех и от погнуса и унижение.

Малкият ми член беше еректирал и аз също свърших в памучните бикини. После ги изпрах, беше едно съвсем малко петънце, нищожно на фона на това, което Дантес изсипа в устата ми. Остави ме да хлипам на колене на пода и се изнесе бърза, както правеше всеки път, когато свършеше. Когато облакът на похотта се махнеше от главата му сигурно будех вече не възбуда, а отвращение. Чорапогащникът се беше скъсал на коленете.

Когато ме извика следващия път, знаех какво ще правим. Стомахът ми се обърна от погнуса. Пишката ми се втвърди още докато вървях по коридора. Този път продължи по-дълго, но не беше толкова дивашко. Веднъж като се пречупих и започнах да опитвам нови неща. Да го лижа, да го разгалвам с език, докато голямата главичка изпълва устата ми. Свърши два пъти, а аз един, без дори да се докосвам. Изгълтах всичко. После в леглото много тихо хванах малкото си пишле и го търках, докато не получих желаното облекчение още веднъж.

Белята стана на петия път. Дантес беше отмъкнал отнякъде нов чорапогащник и разигравахме свалка. Аз се мотках пред него, а той ме опипваше, нарочно удължавайки момента, когато щях да му го лапам. Сложи ме да седна на коленете му, както момичетата сядаха на коленете на гаджетата си в парка. Целувахме се, а той ме опипваше. Ръката му се пъхна под роклята и започна да мачка дупето ми. Стана ми много приятно и затворила очи стенех тихичко. Сама се смъкнах на колене и извадих пениса му. Правих любов с него с устата си. Затворила очи се отдадох в някакво свое безвремие. То беше грубо разрушено от гневни викове. Дантес отхвърча назад от мощен шамар. Силна ръка ме сграбчи за косата и ме изправи на крака.

Директорът на интерната беше останал дежурен и решил да направи изненадваща проверка. Другарят Митев беше едър мъжага, близо до петдесетте. Косата му беше посребрена и пригладена назад придаваше на строгото му лице още по-плашещ израз. Не помня какво крещеше, бях толкова уплашен, че не разбирах думите. Сграбчи ни под лактите и ни помъкна към кабинета си. Мен ме тласна вътре и заключи вратата, а Дантес отведе някъде другаде. Стоях и треперех от ужас може би половин час, дори не се сетих да седна.

Другарят Митев отключи, подскочих при изщракването на ключа. Влезе зачервен и задъхан, треперещ от ярост. Настани се зад бюрото си и ми махна да седна срещу него. Все още бях с роклята, чорапогащника и панделките. Хвърли ми лист хартия и излая “Пиши всичко! Всичко от начало до край. И не лъжи, вече го знам, но ти давам възможност да признаеш сам!”. Беше плитък номер, но аз бях едва на шестнадесет и умирах от страх. Вече си представях, как милиционерите ме водят на разстрел. Стисках химикалката, сълзите ми капеха по листа и не можех да напиша нито една дума. Изглеждах толкова сърцераздирателно, че дори този корав мъж се трогна. Даде ми огромната си носна кърпа да си избърша лицето. “Добре, първо ми разкажи, а после като се поуспокоиш ще го напишеш. На пресекулки заразказвах, за пиесата, после как ме вдигнаха посред нощ, за първата чекия.

Докато слушаше другарят Митев се намести на стола си, като се поразкрачи. Беше получил ерекция, докато аз детайлно описвах как съм държал члена на Дантес, как си играех с него и как се целувахме. Когато обаче стигнах до третата ни вечер нещо в мен ме накара да спра. Просто не можех. Не можех да кажа, че някой е сложил пениса си в устата ми. Директорът нетърпеливо ми изръмжа да продължа, но аз просто не можех! Въртях глава, а сълзите напираха отново. “Добре, покажи ми какво толкова не можеш да кажеш!”

И аз станах, направих няколко крачки на треперещите си крака и коленичих пред него. Колкото и да е абсурдно, беше ми по-лесно да го направя, отколкото да го кажа. Другарят Митев съвсем не очакваше да приема думите му толкова буквално. Понечи да каже нещо, после млъкна. Разкопчах колана му, имаше седефена катарама. После копчетата на панталона му. Беше масивен мъж столът изскърца, като се надигна, за да мога да смъкна панталона му надолу. Ако си бях мислил, че членът на Дантес е голям (а той беше, в сравнение с моя!), сега направо онемях. Пенисът на другаря Митев беше по-дебел от китката ми, под кожата пълзяха дебели морави вени, те пулсираха и придаваха на члена му зловещ и застрашителен вид. Не беше обрязан, но въпреки това главата на члена му беше забелена. Тъмнолилава и голяма, колкото узряла слива. Този чудовищен орган почиваше на две грамадни космати топки, които леко се свиваха и отпускаха. А как миришеха... ако съм смятал, че слабините на Дантес миришат възбуждащо, тези на другаря Митев ме влудиха! Тежка, мускусна миризма на мъж, на самец.

Огромният член започна да се надига пред лицето ми, преди още да го докосна. Изобщо не знаех, дали ще мога да го налапам. “Хайде, покажи какво те накара да направиш”, гласът на директора беше дрезгав, почти ръмжене. Отворих послушно уста и му показах. Не успях да налапам повече от главата и тя така изпълваше устата ми, че дори не можех да използвам езика си. Мъжът изпъшка и сложи голямата си длан на главата ми, погали ме по косата. Изведнъж вече не бях изплашеното момче, отново бях момичето, което доставя удоволствие и я харесват. Лигавех кура му, изплюх го и го хванах с две ръце, вече беше напълно изправен. Пръстчетата ми не се събираха около ствола, опипвах дебелите вени, едновременно страшни и притегателни. Изплезих език и започнах да ближа пращящата от възбуда главичка, като сладолед. Водейки се от някакъв инстинкт хванах топките му. Не знаех, какво правя, но ги претеглих в ръцете си, колко тежки бяха! Лекичко ги стиснах и мъжът изръмжа, притисна члена си в устните ми и започна да се празни. Струите изхвърчаха, като тлъсти бели снаряди. Цялото ми лице беше оплескано.

Другарят Митев се посъвзе след минута. Смутено се загащи, каза ми да чакам и излезе. Кат се върна носеше момчешките ми дрехи. Даде ми ги да се преоблека. Направих го пред него и той не откъсна поглед нито за миг. Когато останах само по памучните бикини го чух как си пое дълбоко въздух, после ги свалих. Сгънах всичко и го сложих в един шкаф, който той заключи. Предупреди ме много сериозно, да не казвам нищо за случилото се тук. Използваше сложни и непознати думи, изплаши ме добре. После обясни, че разследването ще продължи и ако искам да не попадна в ТВУ, трябва да изпълнявам точно, каквото ми казва.

След това другарят Митев започна да дава дежурства много по-често. А аз давах показания всяка нощ, когато той беше в интерната. На втория разпит ме попита, дали това е всичко, което сме правили с Дантес. Гледах го объркано, че какво повече можехме да правим? Обясни ми, че за по-голяма достоверност, при даването на показания ще съм облечен, както в нощта, когато ни залови. Преобличах се пред него, а той ме гледаше и мачкаше пакета си. Отново ме попита, дали не сме правили и нещо друго. Само вдигнах рамене. Какво?

“Ела, ще ти покажа.”, гласът му беше натежал и дрезгав. Накара ме да седна до него на големия кожен диван. “Той целуваше ли те?”, кимнах. “Така ли?”, устните му бяха върху моите. Посрещнах го с върха на езичето си, той си поигра с него, после започна да ме целува по шията, вдъхна в ухото ми и настръхнах. Страните на Дантес бяха гладки и нежни, но тези на другаря Митев ме дращеха, въпреки че беше избръснат. Топях се в мечешката му прегръдка. Стана и събу панталона си, свали и ризата. Тогава го видях гол за първи път, грамаден и космат. Коремът му беше изпъкнал, но все още беше стегнат мъж, а пред него се клатеше като някакъв хобот вече полувъзбудения му член. Намести се отново до мен, ръцете му шареха по цялото ми тяло, вдигна полата ми. Накара ме да легна по гръб на дивана, разтвори краката ми и разпра чорапогащника на чатала. Бръкна под бикините ми и дебелият му пръст се озова на девствения отвор на дупето ми.

“Ето тук пипаше ли те?” Завъртях глава. Не знаех, какво става, усещах, че ще е нещо страшно. В същото време и възбуждащо, усещах напрежение в пишката си, но тя така и не се втвърдяваше. Пръстът му обикаляше по здраво стегнатия ми анус и той отново притисна устни в моите, а езикът му нахлу в устата ми. Разтворих още по-широко крака, натискът около аналния ми отвор беше нещо неизпитвано досега, по цялото ми тяло се разливаха топли вълни. Той разшири дупката в чорапогащника, навря пръста си в устата ми. Засмуках го, обикалях го с език, като го олигавих обилно той отново бръкна под бикините ми. Опря го на входа на ануса ми и натисна, опитвайки се да проникне в мен. Тогава разбрах, какво иска да направи. Гърлото ми се стегна от ужас. И от нетърпение.

“Правеше ли ти така? Вкара ли си пишката тук?”, аз въртях глава в полу свяст и шептях “Не, не!”. Дали отговарях, че с Дантес не сме правили такива неща или го молех да спре да ги прави самия той?

Естествено той не спря. Пръстът му най-накрая успя да преодолее съпротивата на аналния ми пръстен и проникна в мен. Господи, как ме разпъваше! Едва ли беше влязъл дори до половината, но вече не можех да си поема въздух от напрежение. Започна да го върти в задника ми, все едно е свредел. Започнах да проплаквам, смъдеше ме, зараждаше в мен непоносим сърбеж и аз започнах да въртя дупе и да му се нанизвам. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-малко болка имаше и докосваше все по-чудни точки в мен, за които дори не бях подозирал. На бикините ми изби малко мокро петно. Ръгаше пръста си в мен и ме дълбаеше отвътре, а аз само потръпвах, напълно изгубил контрол над тялото си.

Когато извади пръста си от мен проплаках, сякаш ми бяха отнели частица от душата. Другарят Митев се намести между бедрата ми, хвана крачетата ми под коленете и едновременно ги разтвори и притисна към гърдите ми. Този мъж беше огромен и правеше с мен каквото си поиска. Въздухът излизаше през здраво стиснатите му зъби, докато избута настрани дъното на бикините ми и намести главата на чудовищния си член на ануса ми. Беше ме отпуснал с пръста си, въпреки това не можеше да проникне в мен. Натискаше и сумтеше, горещия му член се опитваше да си проправи път в задника ми, но беше твърде голям. Другарят Митев се изплю в шепата си и размаза слюнката между полукълбата на задника ми, а после и по члена си. Отново легна отгоре ми, “Разтвори си дупето!”, хванах полукълбата си с ръце и разтворих, колкото можах. Той натискаше и натискаше, докато в един момент анусът ми не се предаде и главата на члена му хлътна в мен. Преряза ме ужасяваща болка, изпищях. Мятах се и се мъчех да се освободя от разкъсващото ме чуждо тяло в дупето ми, но не можех да се боря с този човек. Държеше ме здраво и не ме пускаше, нанизан на хуя му. Не знам колко сме стояли така, но постепенно халката на ануса ми прекрати безсмислената си борба и конвулсивното свиване на мускула ми престана.

Другарят Митев усети, видя и че хлипанията ми поутихнаха и започна да ме чука. Отначало внимаваше и провикваше едва-едва, докато не набута в задника ми половината от масивния си член. Анусът ми беше разпънат до краен предел и с него усещах пулсирането на всяка една вена пълзяща по нанизалия ме член. Още ме болеше, но по-притъпено, обаче удоволствието беше несравнимо по-голямо. Дори болката го допълваше и правеше по-цялостно и пикантно. Другарят Митев легна отгоре ми, аз държах краката си разтворени, като жена и започна да ме чука. Туловището, което си проправяше път в червата ми и разместваше органите ми около себе си беше станало център на вселената за мен. Затворих очи и се предадох напълно. Чувствах го чак в стомаха си, тласна отново, притискаше диафрагмата ми.

Устните му намериха моите и преплетохме езици, с всеки тласък превземаше още малко от тялото ми, докато не усетих тежките му тестиси да удрят полукълбата на дупето ми. Беше проникнал целя, не след дълго почувствах мощни пулсации и в дупето ми се заизлива спермата му. Като да имах огнехвъргачка, завряна в задника! Пълнеше ме без да спира повече от минута, семето му се изливаше в мен толкова и с всяка пулсация умирах по малко от удоволствие. Не знам кога бях свършил и аз. Когато накрая другарят Митев тежко се надигна и изтегли члена си от задника ми, имах чувството, че изсмуква червата ми навън. Излезе от мен с мокър звук и веднага от дупето ми потече спермата му. Докоснах се с ръка и с ужас напипах широко отворена, леко пулсираща дупка. Като че беше огромна! И от нея свободно се изливаше това, което беше напомпал в мен.

Преди да си легна тази нощ дълго стоях в тоалетната, докато не излезе всичко, за да не намокря леглото си. Дупето ме болеше, а чувствах болка и вътре. Бях натъртен отвътре, а анусът ми беше разтегнат и леко разкъсан. Следващите няколко дни сядах все на една страна и непрекъснато имах чувството, че ще се изпусна.

Срещите с директора зачестиха, а удоволствието което получавах стана още по-голямо. Научих се да се отпускам, както и да си правя клизма преди срещите ни. Гардеробът ми в директорския кабинет се увеличи, получих и ново име, което използвахме двамата с другаря Митев. Вяра. Станахме любовници, вече не просто ме чукаше, любихме се. Обожавах да го правим бавно, да усещам тежкото му космато тяло отгоре си, а аз да лежа под него с широко разтворени крака, като жена.

Дантес изчезна от интерната. Никой не обели и дума. Имаше няколко опита да ме закачат след това, но бяха безмилостно прекратени. По ирония на съдбата, романът ми с директора приключи, също като този с Дантес. Само че този път нахлу милиция. Не знам, какво си е мислил другаря Митев, но някой от възпитателите беше решил да си запише червена точка пред ДС.

Вяра килна глава на една страна.

– Извинете, но няма ли да светнете лампата?

– Аз... ъ-ъ-ъ, да. – журналистът припряно скочи. – Само да... не ми направи впечатление, че е притъмняло. Ха-ха.

Панталоните му бяха издути отпред.

– Защо не налеете по едно и ще ви разкажа за Москва и за колежката ми Надежда. Тя си беше истинска жена!

Дядо Торбалан